Норвежки пънк. Това не е оксиморон, а явление, също толкова странно и откачено, колкото звучи. Този филм разказва за норвежките пънкари, за порастването, бунта и Секс Пистълс с много обич и носталгия.
Някъде в Норвегия през 1978 година. По време на речта на училищния директор на националния празник група хлапета с лесно разпознаваем вид – щръкнали коси, черни дрехи, безопасни игли – хвърлят стъклена бутилка по трибуната и раняват оратора. Инициатор е Николай – миловиден наглед юноша с пробита с безопасна игла буза. Продължението е ясно – тягостна сцена в кабинета на директора, с родители на заден план, скромно навели глави. Само че бащата на Николай не е разкаян. Бивш хипар и настоящ анархист, той защитава пламенно бунта на сина си и правото на съпротива на младите, които движат света напред.
Филмът проследява по много интересен начин двете реалности в детството на Николай, които формират съдбата му. От една страна е животът му като малък, в семейство на успял архитект и любяща майка – двама ексцентрични родители, които са готови на всичко за децата си. След това, в края на детството, Николай остава без майка след нелеп и трагичен инцидент. Той, баща му и малкият му брат се опитват да преодолеят тази огромна загуба всеки по свой начин и това неминуема води до крайни и отчаяни стъпки.[[more]]От другата страна е животът на Николай с баща му като единствен родител. Оставен да живее в абсолютна свобода, младият Николай неизбежно изпада в хаоса на пълното объркване. Като всяко дете той има нужда от граници и норми, за да може да се опре на нещо и да осмисли законите на света, който обитава. Участието на баща му в пубертетските му бели и дори в пънк групата му го обърква и разочарова, оставяйки го без авторитет, на който да се опре. В този смисъл филмът предлага много любопитна сцена със самия Джони Ротън.
Умен и забавен, на места ужасно смешен, на други доста тъжен, това е един пъстър и смислен филм за детството в една далечна скандинавска страна, която всъщност е много близо до нас.
