Изкуство

От нея – според възможностите, на него – според потребностите

Дълго време не исках да гледам „Историята на прислужницата” от страх.

От нея – според възможностите, на него – според потребностите

Дълго време не исках да гледам „Историята на прислужницата” от страх. Бях прочела, че прислужниците нямат връзки на обувките си, за да не се обесят.

„Историята на прислужницата”, сериалът на Hulu (в България - по HBO) по романа на Маргарет Атууд, разказва за античовешката същност на тоталитаризма. За появата на нова идеология, за недостатъчната бдителност на обществото, което допуска лесно смяна на строя, за ботуша, който мачка ли, мачка, докато мракобесието стане новото нормално. Има една сцена, в която прислужниците поспират до „Стената”, за да поседнат и да си поговорят за времето, а до тях виси поредната група трупове. Това става, когато хората са напълно парализирани от страх и безсилие.

Там, в Щатите и Западна Европа, не спират да говорят за „Историята на прислужницата” сигурно защото не искат да допуснат такова бъдеще. А ние, в нашето си друго измерение, не говорим за „Прислужницата” сигурно защото не искаме да си припомняме миналото.

„От всекиму според възможностите, на всекиму според потребностите” може да е подзаглавие на „Историята на прислужницата”. Тя, прислужницата, може да ражда, а той, господарят, има нужда от нейното бебе, за да продължи семето си, от което да избуи ново поколение привилегирована каста, която единствена да има достъп до властта и портокалите.

В много близко бъдеще на власт в САЩ идват религиозни пуритани, заковали моралните основания за режима си в най-бруталните епизоди от Стария завет. Държавата им Гилеад се движи от крумови закони, но все пак, ако просто мълчиш и не гледаш нагоре, ще оцелееш, иначе могат да те пратят в лагер, защото там някъде има едно американско "Белене", което никой не е виждал, но се знае, че там е Адът. Там, след като са изгорени книгите и забранено свободното слово, са изпратени професорите от университетите, както и всеки, дръзнал да вдигне поглед. 

Новата власт идва, след като, вследствие на „чума”, се раждат все по-малко деца. Институциите на старата държава са закрити, Конституцията е отменена, а на флага остава само една звезда. Жените са с особен статут – те са напълно обезправени и върнати в руслото на „биологическата си съдба”. 

Една от малкото останали фертилни жени, Джун (Елизабет Мос), е заловена, отделена от детето и мъжа си и принудена да бъде робиня в дома на командира Фред (Джоузеф Файнс). Преди да я изпратят в къщата му, Джун преминава обучение при леля Лидия (Ан Доуд), заедно с други фертилни жени. Леля Лидия, полезен идиот на системата, вярваща искрено в новата идеология, прилага брутални похвати и мозъчна промивка с последваща идеологическа закалка на групата.

Някои прислужници намират в новата система удобство и сигурност. „Преди да дойде новата власт, трябваше да ме чукат зад кофите, за да имам какво да ям, а сега имам храна и къде да спя”, казва едно от момичетата. Други пък вярват на леля Лидия и на внушението, че са божествено призвани. Трети просто откачат.


След като Джун е изпратена в къщата на командира, я изнасилват машинално на всяка овулация по време на нещо, наречено Ритуал, в който участва и съпругата на командира Серена (Ивон Страховски) – неосъзнаващо се чудовище, подобно на леля Лидия. Името на Джун е заличено и тя се казва Офред (Offred от Оf Fred, т.е. притежанието на Фред). Офред трябва някак си да зачене от стерилния пуритан, който, както знаем от нашето минало, не притежава абсолютно нищо пуританско в себе си – Фред е просто излъскана идеологически долна отрепка. Когато Офред не е в овулация, тя просто чака или ходи на пазар, където пазарува с купони и се среща с други прислужници, за да размени тихо някоя и друга дума за времето, а ако има кураж, и за миналото или дори слух за някаква съпротива там някъде.

Мога да отмятам идеологическите марксистко-ленински препратки и реалности на живота в комунизъм, върху които е изграден „Историята на прислужницата”. Има от всичко – член първи, липса на свободно слово, разпределение на благата, според „нуждите”, национализация, планова икономика, купонна система, тайна полиция, доносничество, дефицит, привилегирована каста, униформи, нови герои за обожествяване, заличаване на историята, пълна подмяна, пълна изолация... 

Да осъзнаваш, че си живял в антиутопия, докато гледаш филм за невъобразимо кошмарно бъдеще, не е най-приятното нещо. Потисничеството над жените безспорно е много важна тема. Сериалът случайно съвпадна с ерата Тръмп и затова има толкова силен резонанс сред жените в Щатите, които, нормално, се чувстват застрашени. Но сърцето на тази история според мен е на друго място. 

В един много важен епизод Офред казва: „Не трябваше да ни дават униформи, ако не искаха да бъдем армия”. Наивно разсъждение на човек, който е роден свободен.

Човек, който не е роден свободен, знае, че Офред, както и другите Оф-героини, са само в началото на това, което ги чака. Първият сезон ще е песен в сравнение с втория. Защото този кошмар може да продължи с десетилетия, а спасението изобщо не е зад ъгъла.

Били сме там вече, но не искаме да си припомняме, нали? 

П.П. Фразата От нея – според възможностите й, на него – според нуждите му. се появява в глава XX на Историята на прислужницата:

„Не всеки Командир имаше Прислужница, някои от техните съпруги имаха деца. От нея, казва слогана, според нейните възможности, на него, според нуждите му. Рецитирахме това по три пъти след десерта. Беше от Библията, или поне така казаха.”

Познахте, нали? Това е сексистко преформулиране на мисълта на бащата на комунизма Карл Маркс от 1875 г., която сме рецитирали в училище.