ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

От нея – според възможностите, на него – според потребностите

От нея – според възможностите, на него – според потребностите

Дълго време не исках да гледам „Историята на прислужницата” от страх. Бях прочела, че прислужниците нямат връзки на обувките си, за да не се обесят.

„Историята на прислужницата”, сериалът на Hulu (в България - по HBO) по романа на Маргарет Атууд, разказва за античовешката същност на тоталитаризма. За появата на нова идеология, за недостатъчната бдителност на обществото, което допуска лесно смяна на строя, за ботуша, който мачка ли, мачка, докато мракобесието стане новото нормално. Има една сцена, в която прислужниците поспират до „Стената”, за да поседнат и да си поговорят за времето, а до тях виси поредната група трупове. Това става, когато хората са напълно парализирани от страх и безсилие.

Там, в Щатите и Западна Европа, не спират да говорят за „Историята на прислужницата” сигурно защото не искат да допуснат такова бъдеще. А ние, в нашето си друго измерение, не говорим за „Прислужницата” сигурно защото не искаме да си припомняме миналото.

„От всекиму според възможностите, на всекиму според потребностите” може да е подзаглавие на „Историята на прислужницата”. Тя, прислужницата, може да ражда, а той, господарят, има нужда от нейното бебе, за да продължи семето си, от което да избуи ново поколение привилегирована каста, която единствена да има достъп до властта и портокалите.

В много близко бъдеще на власт в САЩ идват религиозни пуритани, заковали моралните основания за режима си в най-бруталните епизоди от Стария завет. Държавата им Гилеад се движи от крумови закони, но все пак, ако просто мълчиш и не гледаш нагоре, ще оцелееш, иначе могат да те пратят в лагер, защото там някъде има едно американско "Белене", което никой не е виждал, но се знае, че там е Адът. Там, след като са изгорени книгите и забранено свободното слово, са изпратени професорите от университетите, както и всеки, дръзнал да вдигне поглед. 

Новата власт идва, след като, вследствие на „чума”, се раждат все по-малко деца. Институциите на старата държава са закрити, Конституцията е отменена, а на флага остава само една звезда. Жените са с особен статут – те са напълно обезправени и върнати в руслото на „биологическата си съдба”. 

Една от малкото останали фертилни жени, Джун (Елизабет Мос), е заловена, отделена от детето и мъжа си и принудена да бъде робиня в дома на командира Фред (Джоузеф Файнс). Преди да я изпратят в къщата му, Джун преминава обучение при леля Лидия (Ан Доуд), заедно с други фертилни жени. Леля Лидия, полезен идиот на системата, вярваща искрено в новата идеология, прилага брутални похвати и мозъчна промивка с последваща идеологическа закалка на групата.

Някои прислужници намират в новата система удобство и сигурност. „Преди да дойде новата власт, трябваше да ме чукат зад кофите, за да имам какво да ям, а сега имам храна и къде да спя”, казва едно от момичетата. Други пък вярват на леля Лидия и на внушението, че са божествено призвани. Трети просто откачат.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.