Франсис е на 27, от Сакраменто, живее в Ню Йорк. Франсис е готина. Тя е от онези момичета, които носят кецове, раница и дънкова риза, тичат след автобуса, казват непрекъснато „обичам те“ на приятелките си и се смеят високо и заразително.[[more]]Франсис няма големи таланти, нито големи мечти. Тя работи почасово в танцово студио и иска да стане хореограф. Понякога танцува, друг път прави хореография за камерни спектакли. А понякога не прави нищо. Когато има пари и работа, живее в хубавите квартали на града, когато няма, живее където може. Целият филм проследява живота на Франсис по адресите й в Ню Йорк.
Франсис е слънчева, забавна и открита. Тя не лъже, не се преструва, не се депресира от това, че животът невинаги е на нейна страна – тя гледа напред и се усмихва. Наблюдавайки чудесната Грета Гъруиг в ролята на Франсис, е много трудно да повярвам, че това е роля, а не тя самата. Още повече, тя е съсценарист на филма, а в ролите на родителите й играят собствените й майка и баща.
Франсис е като някого, когото познаваме и обичаме. Или ако не го познаваме, определено бихме искали. Нали всеки от нас иска някой често да му казва, че го обича и да го кара да гледа напред? След „Франсис Ха“ това ми се струва по-лесно.
