Времето лети все по-далеко
Ние го следим, но по-полека
Докато изведнъж не видим своя образ на стара снимка и не се зачудим кой беше този човек. Или пък когато се погледнем в огледалото, но не знаем коя е тази възрастна особа, която ни наблюдава оттам.
Именно на това явление е посветен фотопроектът "Отражения на миналото", който печели не една награда. Неговият създател Том Хъси (Tom Hussey) работи в сферата на рекламата, но получава международно признание именно с тази серия социални фотографии.
Том споделя, че идеята му идва от думите на ветеран от Втората световна война, който веднъж му споделил:
"Не мога да повярвам, че скоро ще навърша 80. Имам чувството, че току-що се върнах от войната, гледам се в огледалото и виждам този немощен старец."
Именно това признание вдъхновява Том да заснеме този трогателен проект, който може да разчувства дори най-големите скептици. Хъси прави колаж на ветерана в банята, докато "вижда" в огледалото своя млад, 25-годишен образ.
Швейцарската компания "Новартис" забелязва шедьовъра в социалните мрежи и предлага на фотографа да разработи по-мащабен проект. Целта е да се рекламира медикаментът Екселон, който помага на пациентите в ранен стадий на Алцхаймер да поддържат краткосрочната си памет.
Вълнуващите кадри бързо добиват световна слава. Вероятно заради тъгата по отминалото време, но и защото ни помагат да възприемем по нов начин възрастните хора – не като немощни и глуповати, а като достойни за уважение.
Фотографиите ни напомнят и колко мимолетни са постиженията ни, колко бързо изтича времето през пръстите ни и колко е важно да ценим всеки миг. Носят полъх и на надеждата, че ще намерим лек срещу остаряването и деменцията.
Защото времето не спира, освен запечатано в снимка. Такива са размишленията на автора на "Отражения на миналото" Том Хъси:
"Като фотографи ние имаме тази прекрасна възможност да можем да спрем времето и да го запазим. Да уловим момент, който след това можем да се задържим завинаги."