Парад

Много смешен филм! Това е и което очакваме по правило от киното на бивша Югославия. В същото време очакваме и дълбок житейски смисъл. „Парад” предлага и двете. А също и брилянтен сюжет, събрал най-абсурдната компания на света – ветерани от юго-войните с белградското гей общество. Последните се канят да излизат на първия гей парад в сръбската столица, а по улиците ги чакат стотици неонацисти, скинари и обикновени комплексари, готови да ги пребият.  В търсене на охрана гей активистите най-неочаквано се натъкват на помощ в лицето на бившия сръбски четник и настояща мутра по прякор Лимона и бъдещата му съпруга. След като собствените му хора го изоставят,  Лимона е принуден да търси помощ от бившите си врагове и настоящи приятели  - хърватин, босненец и албанец. Това за мен беше и най-ценното в този филм  – закачките на тема национална идентичност, историческите отправки, осмиването на клишетата на националистическата пропаганда. Темата за абсурдните измислени войни, които хората водят в името на кухи идеали и нелепи каузи. Като изключим средата на филма, където хуморът е малко самоцелен, в останалата част от филма няма да спрете да се смеете, и то от сърце. Накрая може и да си поплачете. А това е, което киното на бивша Югославия очаква от своите зрители в съседска България.