Писах вече, че бях възторжено удовлетворен, когато Бонг Жоон-Хо (не Okja и Snowpiercer, а Memories of Murder и Mother са върховете му) взе "Златна палма" тази година през май за "Паразит". Филмът ме грабна и го изгледах на един дъх, съпреживявайки емоционално, силно обвързан с героите и цялостно обсебен, но очаквах малко повече (оценката в IMDb е 8.5)... И да, паралелите с Borgman са много далечни, като че ли само първоначалната идея е обща.

В началото се срещаме с едно семейство, почти затънало на дъното на обществото и преживяващо в мизерия (дори духовна), чиито членове хващат чужд Wi-Fi по ъглите на схлупените стаички в сутерена под наем, пред който уличните пияници пикаят. Бащата Ким (задължителния Кан-хо Сон, любим!) е масивен, висок, но прегърбен мъж над 50-те с обрулено месесто лице и стреснат неразбиращ поглед, а майката Ким Чун (Хье-джин Джан) е набита, късо подстригана оправна и инициативна жена с отпуснати черти.

Важни обаче са децата – симпатичният, поривист, начетен и плах около 20-годишен хубавец Кевин (Ву-сик Чой) и очарователната, кръшна, дръзка и нахална тийнейджърка с тясно лице и очи като свредели Джесика (Со-дам Парк). Един ден приятел на Кевин, който заминава временно в чужбина, го урежда като учител по английски на съблазнителна, грациозна и доверчива лолитка в богатото семейство Парк. Бащата Дон (Сун-кюн Лий) е  напет, придирчив и поддържан – успешен бизнесмен с беупречен външен вид, а майката Йон (Йео-джон Джо) е дребна мила, нежна, елегантна и деликатна чернокоса красавица.

И докато се усетим, всички членове на хитрото семейство бедняци вече работят за Парк, уж без да се познават, изхвърляйки с лукаво коварство и пресметлива манипулативност предишните служители – Ким е шофьор, Ким Чун е икономка, а Джесика провежда "арт терапия" на малкия, пакостлив, своенравен и непредвидим син, докато дъщерята вече е лудо влюбена в учителя си Кевин! От уволнените много важен е образът на бившата икономка Мун Гван (Джон-йон Лий), едра, но пъргава жена с квадратно лице и увиснали бузи.

Ще се повторя – за разлика от Borgman – тук "паразитите" са симпатични тарикати, мошеници на дребно, незлобливи и дори добродушни комбинатори. Не искат да крадат, нито мразят заможната и аристократична прослойка на обществото, въпреки че "те са мили, защото са богати, а не обратното" и че "нямат бръчки и изглеждат добре, защото богатството е като ютия, заглажда всичко". Един ден Парк се прибират по-рано от пикник и всичко се обърква, след като Мун Гван нахално се е намъкнала в къщата, а се е оказало, че мазето (зад тайна врата) крие шокираща тайна. И както действието е вървяло плавно и спокойно като дълбока река, ситуацията ескалира в кървава вакханалия.

Първоначално конфликтът е между две групи, ужасени от живота аутсайдери. Но идва един момент, когато "унижените и оскърбените", дори търпеливи и кротки (е, и използвачи), не издържат повече на високомерното и гнусливо презрение, а грешните постъпки се умножават и се разрастват като снежна топка по стръмен склон. Краят обаче (по скоро мечта, отколкото възможно бъдеще) ни стопля сърцата, защото любовта между хората (независимо какви недостатъци имат те) и безусловната лоялност винаги впечатляват и трогват.

Официалната премиера на филма "Паразит" ще се случи на тазгодишното издание на София филм фест.

А "Петя на моята Петя" открива фестивала