ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Парченца от вкъщи" - историите на 14 бежанки

"Парченца от вкъщи" - историите на 14 бежанки

„Парченца от вкъщи” е изложба на снимки и предмети. Проектът на Анна Стоева представя личните истории на бежанци на две локации в София – на 3 август до Централните хали и на 5 август пред Централна гара. 

14 жени, 14 напуснати дома, 14 сърца копнеещи да се върнат в къщи. От жените, за чиито вещи разказва проектът на Анна Стоева и Български хелзинкски комитет „Парченца от вкъщи”, само две са се върнали в домовете си. Останалите са сменили вече няколко временни пристанища. И тези вещи, които те носят със себе си, с всяка нова дестинация, с всеки изминал ден, са като избледняваща стара снимка, за която се държат, за да не забравят усещането за дом и надеждата, че ще има „вкъщи”, в което да се върнат.


Стресирани и отчаяни - младите китайци не издържат повече
ОТ ГРАДА
10 авг 2022 | Общество

Стресирани и отчаяни - младите китайци не издържат повече

Би следвало това да е най-заможното поколение в цялата китайска история. Наследници на две поколения преди...

Разкази за фотографиите и значението зад тях ще бъдат представени и лично от някои от жените, съгласили се да участват в проекта: 

"Ластици за коса. Като тръгнахме бях с дълга коса, но от нерви косата ми почна да капе и я отрязах. Каквото можехме да оставим - оставихме, и това тук е целият ни багаж. Бяхме взели и раницата с учебниците на Митя, но като разбрахме, че ще трябва да минаваме границата пеша, я оставихме. Стигнахме с колата до границата. И след това с децата 8 - 10 километра вървяхме пеша, защото колоната от коли стоеше, а пеша можеше да се движим." 

Колкото повече се отдалечава от нас началото на войната, толкова повече избледнява мисълта за нея.

Колкото повече се отдалечава началото на войната, толкова повече дни делят хората, избягали от нея, от момента, когато за последен път са видели своя дом, дремели са на дивана пред телевизора, слагали са децата си да спят в техните си легла, избирали са коя собствена дреха да облекат сутрин...

За разлика от бежанците от по-далечни държави, които трябва да пресекат морета с риск за живота си, украинските бежанци имат възможност да вземат поне някакъв багаж – някои един автомобил, някои един куфар, някои една раница. Имали са шанса да вземат не само няколко жизнено необходими вещи като телефон, пари и документи, но и неща, носещи емоционална ценност.

Последният, празен куфар в „Парченца от вкъщи” е за зрителите. С него се търси отговор на въпроса: ако вие трябваше да напуснете дома си, какво бихте взели със себе си? 

* Експозицията е част от кампания на Българския хелзинкски комитет в подкрепа на украинските бежанци в България. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.

Автор: Рая Силова