ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Парижката Света Богородица

Парижката Света Богородица
Представям си колко много труд и желание стоят зад постановката на Театър София „Парижката Света Богородица“ и съм готова да спестя някои от мислите, които ме връхлетяха по време на представлението. Определено обаче има нещо сбъркано – дали в опита да се превърне романтизма на оригиналната творба на Юго в трагедия, дали в опита действието да се доразкаже с музика, танци и сценография.

Както знаем, историята е архетипна и напълно ясна, образите са еднопланови. Димитър Стоянович /драматизация/ и Лилия Абаджиева /постановка/ не са се опитали да излязат от тази рамка и това е добре до момента, в който обаче от тези герои и тази история се очаква да надскочат мелодраматизма на оригинала и да ни накарат да се разплачем. Но за да се разплачем, ни трябва поне малко отъждествяване с героите, а те пък, както казах, са повече от схематични: красавицата, звяра, злодея, прелъстителя и т.н, и т.н…. Няма как да стане.

Като цяло обаче публиката не беше на това мнение и играта на актьорите, особено на Калин Врачански в ролята на Квазимодо впечатли и развълнува зрителите. Аз също бях впечатлена от играта на този актьор, който иначе ми е познат като красавец и толкова, но нека не забравяме, че този подход не може да не е ефектен – споменете си превъплъщението на Шарлийз Терон в „Чудовище“.

Лично на мен, разглезена от сценографията на повечето постановки в Народния театър, решението с въртящата се конструкция, представляваща църквата Notre Dame, не ми направи необходимото впечатление. Тя трябваше да бъде или вярна на готическия първообраз, тоест реалистична, или да бъде напълно условна. Избраният среден път не допринесе с нищо към цялостното усещане. Както впрочем и непрестанната музика и лиричните отклонения, предназначени да до-внушат историята.

Като цяло, ако ни беше спестен половин час на подобни импресии и действието вървеше по-стегнато, нещата щяха да са доста по-приемливи. По-вълнуващ за мен беше апелът на актьорите след края на представлението да се дарят средства в подкрепа на Ателие „Прегърни ме“ – доброволна организация, работеща с изоставени деца. Сигурна съм, че вълненията ни през тези 2 часа и половина са намерили достоен израз и са довели до поне нещо смислено.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...