ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Париж може да почака“ от... една Копола

„Париж може да почака“ от... една Копола

Колко души в киното с името Копола познавате? Великият Франсис Форд Копола, дъщеря му София, племенникът Никълъс (Кейдж) и вероятно ще спрете дотук, както и аз до онзи ден. Оказа се, че във фамилията Копола има още един кинотворец – съпругата на Франсис Форд и майка на София – 81-годишната Елинор. Тя е автор, продуцент и режисьор на филма „Париж може да почака“ и въпреки знаменитата си фамилия цели шест години се бори, за да реализира проекта си.

Тук би следвало да кажа, че изненадващо в семейството от таланти е изгрял още един, но това не е съвсем вярно. Филмът е приятен, без да е шедьовър, грамотно направен по всички правила на този тип кино и с голямо разбиране към темата – авторката твърди, че е вдъхновен от истински събития.

Героинята й Ана е съпруга на могъщ холивудски продуцент и живее тихо в сянката му. Изборът на Даян Лейн за главната роля е абсолютно най-добрият възможен. В началото на филма Ана и съпругът й са на фестивала в Кан и един от европейските партньори на мъжа й е изпратил частния си самолет, за да стигнат навреме до Будапеща. Изобщо, както предстои да разберем в хода на историята, Ана и съпругът й са ходили по работа до всяко кътче на Европа, но абсолютно нищо не са разгледали освен хотела си. Алек Болдуин в ролята на съпруга очевидно неслучайно напомня силно на мъжа на режисьорката. И за да няма никакви съмнения – двамата са чудесно семейство и се обичат, приели отдавна ролите си на зает и ухажван мъж, който се опитва на всяка цена да пази семейството си, и всеотдайна и грижовна съпруга, която нерядко е и икономка и личен асистент.

Ана страда от възпаление на ушите и предпочита да не лети, така че френският партньор на мъжа й Жак предлага да я закара до Париж с колата си. Актьорът Арно Вияр като Жак не е най-очевидният избор, но именно защото е непопулярно лице и няма натрапчивия френски чар и самочувствие на големите звезди, отлично пасва на ролята.

Пътуването на Ана и Жак вместо няколко часа се проточва два дни и половина, като заедно с тях посещаваме най-хубавите ресторанти на Прованс, а като бонус и музея на текстила в Лион. Ана е любител фотограф и камерата й запечатва малките детайли на пътуването. Жак е страстен любител на храната и виното и заедно с него Ана и зрителите преминават от едно пиршество на сетивата към друго. Както остроумно отбелязват в една статия – само докато гледа филма, човек напълнява с два килограма.

Умерено сантиментален и умерено предсказуем, филмът интелигентно се въздържа от залитане към най-буквалните клишета. Изобщо филм за лятно пътуване в Прованс с Даян Лейн и чаровен французин гарантирано е приятно преживяване – нека оставим големите претенции към останалите Копола от семейството.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...