Изкуство

„Париж може да почака“ от... една Копола

Колко души в киното с името Копола познавате?

„Париж може да почака“ от... една Копола

Колко души в киното с името Копола познавате? Великият Франсис Форд Копола, дъщеря му София, племенникът Никълъс (Кейдж) и вероятно ще спрете дотук, както и аз до онзи ден. Оказа се, че във фамилията Копола има още един кинотворец – съпругата на Франсис Форд и майка на София – 81-годишната Елинор. Тя е автор, продуцент и режисьор на филма „Париж може да почака“ и въпреки знаменитата си фамилия цели шест години се бори, за да реализира проекта си.

Тук би следвало да кажа, че изненадващо в семейството от таланти е изгрял още един, но това не е съвсем вярно. Филмът е приятен, без да е шедьовър, грамотно направен по всички правила на този тип кино и с голямо разбиране към темата – авторката твърди, че е вдъхновен от истински събития.

Героинята й Ана е съпруга на могъщ холивудски продуцент и живее тихо в сянката му. Изборът на Даян Лейн за главната роля е абсолютно най-добрият възможен. В началото на филма Ана и съпругът й са на фестивала в Кан и един от европейските партньори на мъжа й е изпратил частния си самолет, за да стигнат навреме до Будапеща. Изобщо, както предстои да разберем в хода на историята, Ана и съпругът й са ходили по работа до всяко кътче на Европа, но абсолютно нищо не са разгледали освен хотела си. Алек Болдуин в ролята на съпруга очевидно неслучайно напомня силно на мъжа на режисьорката. И за да няма никакви съмнения – двамата са чудесно семейство и се обичат, приели отдавна ролите си на зает и ухажван мъж, който се опитва на всяка цена да пази семейството си, и всеотдайна и грижовна съпруга, която нерядко е и икономка и личен асистент.

Ана страда от възпаление на ушите и предпочита да не лети, така че френският партньор на мъжа й Жак предлага да я закара до Париж с колата си. Актьорът Арно Вияр като Жак не е най-очевидният избор, но именно защото е непопулярно лице и няма натрапчивия френски чар и самочувствие на големите звезди, отлично пасва на ролята.

Пътуването на Ана и Жак вместо няколко часа се проточва два дни и половина, като заедно с тях посещаваме най-хубавите ресторанти на Прованс, а като бонус и музея на текстила в Лион. Ана е любител фотограф и камерата й запечатва малките детайли на пътуването. Жак е страстен любител на храната и виното и заедно с него Ана и зрителите преминават от едно пиршество на сетивата към друго. Както остроумно отбелязват в една статия – само докато гледа филма, човек напълнява с два килограма.

Умерено сантиментален и умерено предсказуем, филмът интелигентно се въздържа от залитане към най-буквалните клишета. Изобщо филм за лятно пътуване в Прованс с Даян Лейн и чаровен французин гарантирано е приятно преживяване – нека оставим големите претенции към останалите Копола от семейството.