Третите "Срещи на младото европейско кино" преминаха тихо и незабележимо, просто защото бяха с много постна програма. На тях обаче (абсолютен пик) успях най-накрая да видя Party Girl на тримата режисьори (двама от тях бяха в София) Мари Амашукели-Барсак, Клер Бюргер и Самюел Тайс. В Кан през 2014 г. лентата получава "Златна камера", Un Certain Regard и Ensemble Prize, като има и още седем отличия плюс две номинации за "Сезар" и оценка 6.5 в IMDb. А е заснет само с натуршчици като псевдодокументален! [[quote:0]] Анжелик (Анжелик Литценбургер) е 60-годишна танцьорка на пилон (!) в прашен, занемарен и посредствен клуб в незабележимо селце на границата между Германия и Франция (говори се и на двата езика). Тя е масивна, но запазена и стегната брюнетка с орлов профил, будни и хубави очи и екстравагантно и предизвикателно поведение. Вкусът ѝ за дрехи е кошмарен - клинове и сака в зеброво-леопардови принтове. Не е най-умната жена на света и дори е леко простееща, ала е обаятелна и впечатляваща. Въпреки че има четири деца от различни мъже - красивият, напет и наложил се в Париж фотограф Самюел (един от режисьорите, Самюел Тайс); бледият, безличен, мрънкащ и винаги конфронтиращ се с нея и подмолно обвиняващ я Марио (Марио Тайс); пищната и сластна млада майка Северин (Северин Литценбургер); отнетата ѝ от социалните служби и изпратена при приемно семейство в Мец пълничка, чипоноса и чаровна Синтия (Синтия Литценбургер), Анжелик продължава да живее в тясна мизерна стаичка над "кабарето".
Не я виждаме в "професионална акция" и упорито се питаме дали и не проституира между другото. Изневиделица нейният набор, бившият миньор Мишел (Жозеф Бур), набит и як дългогодишен ръгбист-аматьор с татуировки, широко плоско лице и отпуснати подпухнали клепачи, ѝ предлага... да се оженят. Колежките (абсурден паноптикум от възраст, раси, светоглед и държание) са изненадани и дават взаимоизключващи се съвети. [[more]] Тя заживява с потенциалния жених (който си има кокетна къщичка и добри и шумни приятели-зевзеци и гуляйджии), но си ляга облечена като за нощуване в полярно иглу, затова така и не стигат до секс. "Младоженката" е срамежлива, затворена и колеблива, той е готов да чака до сватбата, толерантен и отстъпчив. А колкото повече наближава церемонията и децата ѝ го одобряват, толкова повече се колебае Анжелик. Присъстваме и на първия скандал, предизвикан от неговото собственическо поведение, липса на такт и авторитаризъм, а и нейните постъпки на пияна глава отново в "кабарето" не ни се нравят много, но всичко отшумява благополучно. Неусетно идва денят на сватбата...
През цялото време в нас се прокрадва усещането за приближаващ провал. Тя споделя с някои от децата опасенията си, никой не я взима насериозно, обясняват си го с нормалния страх и хиперболизирани въображаеми непреодолими препятствия. Но тук не става дума вече за свобода и непокорство, за волен дух и буквални брачни окови, а за простичкото "не съм влюбена в теб", което е безапелационна присъда и окончателно решение. И все пак когато капанът е щракнал, опциите не са много, наранени ще има, но честността, доблестта и достойнството са задължителни, а финалът е един.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
