Изкуство

"Паулина"

Всяка среща с аржентинското кино ме радва, но...

"Паулина"

Всяка среща с аржентинското кино ме радва и най-вече когато заглавието има награди и номинации... Неделя вечер, "Синемакс", "Паулина", режисьор Сантяго Митре, 17 награди, оценка 6.6 в IMDb. Хм, разочарован съм...

Паулина (Долорес Фонси) е млада жена, горда, изправена, образована, атрактивна и привлекателна. Зарязва адвокатска практика в столицата, за да преподава в схлупено училище в родния си град, където на почит е баща ѝ Фернандо (Оскар Мартинес), съдия, авторитет, мъдрец, политик. С нея е приятелят ѝ Алберто (Естебан Ламот), строен и напет симпатичен социален активист, а тя бързо се сприятелява с колежката Лаура (Лаура Лопес Мояно), слънчева и сърдечна грозновата и опитна професионалистка, готова да сподели опита си.

Докато новодошлата интригува децата с нови, авангардни и демократични методи на преподаване, се запознаваме с банда от нейни питомци, палави, диви, невежи и невъздържани, чиито водач Сиро (Кристиан Салгеро), неук работник в дъскорезницата, типичен индианец с ниско набито тяло, дълги крайници, кръгло смугло лице и едри изсечени черти, импулсивен и отмъстителен, иска да накаже приятелката си, сластна и пищна екзотична майка на малко дете, защото го е изоставила и другите му се подиграват (или му завиждат и го подкачат). Причакват я (тя се движи с мотоциклет), един от келешите се опитва да я насили, но не успява, та се налага пак Сиро да го извърши. Само че това е Паулина... [[more]] Социалният патос е ясен, обществото не полага достатъчно грижи, занемарило е задълженията и функциите си и така нататък (познато, скучно и неубедително до болка), но пак се неглижира индивидуалната вина, личната отговорност и човешката злоба и подлост, обикновената лошотия. Паулина, не особено драматургично оправдано (въпреки документалността на историята), отказва да направи аборт и да разпознае изнасилвача и неговите помощници, а не е искала дете от Алберто (!), който разбираемо обиден и разярен си тръгва. Нейните вироглавост, инат и криворазбрано фалшиво благородство не ни трогват, а ни дразнят.

Страстните доводи, трезвите увещания и умните приказки на Фернандо остават хвърлени на вятъра, а краят е отворен и ненужно разтеглен. Жалко за усилията и великолепните актьори.