Любовта е странен дар. Може да изпълни света с радост и светлина, но може да хвърли сянка до дъното на душата. Всяка любов е една пиеса – единствена на света, историята за това как обичаме неистово един човек. Само един.
„Паякът“ е една такава история – невероятна, непредсказуема, изключителна. Изкушавам се да разкажа поне малко, но няма да го направя, за да запазя изненадата за онези зрители, които като мен така и не са попадали на това дълголетно представление от репертоара на театър „Сфумато“.
Написана и поставена от Димитър Касабов и Йордан Славейков, тази пролет пиесата е отпразнувала своето 80-о представление, като дългата й биография включва турнета, театрални награди и признание от критиката по света. Напълно заслужено – текстът е страхотен, емоционален и фантастично изигран. Близостта на двамата актьори на сцената, които през голяма част от действието са потопени заедно в една вана, предполага абсолютно доверие и авторите са избрали семейната двойка Анастасия Лютова и Пенко Господинов.
Актьорите бяха причината да си избера това представление. Харесвам много и двамата и нямах никакво съмнение, че ще са безупречни, но в ролите на Мартина и Мартин те са изключителни, а Анастасия Лютова е просто покъртителна. При това съм я гледала в „Лив Щайн“ в ролята на майка, загубила детето си, и тогава ми се струваше, че съм видяла предела на нейното страдание на сцена.
Моят театрален сезон започна с комедия за любовта – „Разделям двойки по домовете“ в Младежкия театър. Сега символично завърших с друг сюжет на същата тема. За щастие, в театъра можем да се влюбваме безброй пъти. В „Паякът“ ще се влюбите обезателно – болезнено и до полуда.
