„Тази история е пълна с любов към хората, живота, храната и киното. Това е моята история.“, казва авторът и режисьор на филма Офир Раул Грайзер, за когото това е дебют в пълнометражното кино. И наистина, този филм е сниман с толкова голямо внимание и любов към детайлите, към печивата и към магията на тестото като жива, податлива материя, че просто няма как да не е история, излязла право от сърцето на създателя си.
Томас, Орен и Анат са тримата герои във филма. Томас и Орен се обичат, те живеят заедно в Берлин, където Томас държи малка сладкарничка в Кройцберг, а Орен често идва в командировки от Йерусалим. Там, в далечната си родина, той има жена – Анат, и малък син.
Когато един ден Орен загива в катастрофа, Томас заминава за Йерусалим, за да види Анат и макар и анонимен, да бъде близо до оцелялата част от своя любим. Постепенно Томас и Анат започват съвместен бизнес със сладкиши, а след това и дискретна връзка.
Томас (Тим Калхоф) е в центъра на тази история. Той е сирак, мълчалив и необщителен, сдържан напълно по немски. Единствената му любов е работата му и там той е талантлив, уверен, щедър. За зрителя остава неясно дали връзката му с Анат е поради чувство на вина или просто в търсене на близост, но именно това е едно от най-големите достойнства на филма – че никой отговор не е очевиден и никой герой не е еднозначно поставен в една или друга категория.
Подобно на пиесата „Петел“ и този филм е некомфортен от гледна точка на установените норми и разказва за хора, които не могат лесно да решат кой е единствено правилният път, има ли такъв изобщо. Краят е отворен и оптимистичен, а в тези случаи това е напълно достатъчно.
