Двама куратори, два музея, две години, четиринадесет колекции, 400 експоната, хиляди часове селекция. Това е в цифри изложбата „Мумия на земеровка в саркофаг и други съкровища от музея по история на изкуствата във Виена“, създадена от Уес Андерсън и неговата муза, партньорка и съмишленичка от години – Джумал Малуф.
Двата музея са този във Виена и фондацията Прада в Милано, където изложбата ще гостува през пролетта. Селектирането на експонатите е отнело на Уес и Джумал две години, като те са имали пълен достъп до всички четиринадесет колекции на виенския музей, обхващащи както експонати от най-дълбока древност, така и картини, музикални инструменти, оръжия и какво ли още не. Всъщност музеят по история на изкуствата във Виена вече не купува експонати, неговата колекция е финализирана и затова се търсят начини да се привличат нови посетители с проекти като този с Уес Андерсън. В случая решението е интересно, а дали е успешно е трудно да се каже, тъй като към сегашния момент целият интерес на любителите на изкуството е насочен към изложбата на Питър Брьогел на горния етаж, билетите за която са напълно разпродадени и пред всяка картина е нещо като пред Мона Лиза в Лувъра, но още по-зле.
Това се оказа добре дошло за нас, защото след няколко часа в тълпата при Брьогел, разгледахме изложбата на Уес и Джумал спокойно, бавно и на практика абсолютно сами. Преживяването е необичайно по много причини, но ето кои пет неща ме впечатлиха най-силно.
Дизайнът на експозицията
Разбира се, това е на първо място. Филмите на Уес Андерсън отдавна се възприемат като произведения на изкуството, безспорно това е и причината той да бъде поканен за куратор във Виена. Изложбата е подредена в помещенията на така наречената „кунсткамера“ на музея. Това име означавало в миналото колекция от редки и интересни предмети и произведения на изкуството, които богатите хора събирали и показвали на гостите си. Критерият бил напълно субективен и затова в тези сбирки попадали както изумително красиви неща, така и откровени глупости като „драконови езици“, които са всъщност зъби от акула – има ги и сред експонатите на Уес.
Помещенията на изложбата са оформени като отделни стаи, всяка със свой специфичен цвят и съвсем различно оформление на витрините. Така всички подбрани от Уес и Малуф експонати са подредени не по хронология, а по други признаци – по цветове, по някакво подобие помежду си или по необясним каприз на кураторите. За мъничките експонати има мънички витринки, като кокетни цветни кутии. За дългите – дълги кутии, за дебелите – дебели и така нататък. Като някакъв голям и симетричен калейдоскоп. Никъде в залите няма нито един надпис, точно както се полага на кунсткамера – зрителят трябва да се впечатли и да съпреживее видяното, без да бъде сугестиран от обяснения и етикети. Всичко необходимо е описано в една книжка, която може да си вземете на входа или изхода.
Напълно в духа на казаното до тук Уес и Джумал не са давали никакви интервюта по работата си върху изложбата и не са дошли на пресконференцията за откриването.
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
