ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Петте музейни вълшебства на Уес Андерсън

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Двама куратори, два музея, две години, четиринадесет колекции, 400 експоната, хиляди часове селекция. Това е в цифри изложбата „Мумия на земеровка в саркофаг и други съкровища от музея по история на изкуствата във Виена“, създадена от Уес Андерсън и неговата муза, партньорка и съмишленичка от години – Джумал Малуф.

Двата музея са този във Виена и фондацията Прада в Милано, където изложбата ще гостува през пролетта. Селектирането на експонатите е отнело на Уес и Джумал две години, като те са имали пълен достъп до всички четиринадесет колекции на виенския музей, обхващащи както експонати от най-дълбока древност, така и картини, музикални инструменти, оръжия и какво ли още не. Всъщност музеят по история на изкуствата във Виена вече не купува експонати, неговата колекция е финализирана и затова се търсят начини да се привличат нови посетители с проекти като този с Уес Андерсън. В случая решението е интересно, а дали е успешно е трудно да се каже, тъй като към сегашния момент целият интерес на любителите на изкуството е насочен към изложбата на Питър Брьогел на горния етаж, билетите за която са напълно разпродадени и пред всяка картина е нещо като пред Мона Лиза в Лувъра, но още по-зле.

Това се оказа добре дошло за нас, защото след няколко часа в тълпата при Брьогел, разгледахме изложбата на Уес и Джумал спокойно, бавно и на практика абсолютно сами. Преживяването е необичайно по много причини, но ето кои пет неща ме впечатлиха най-силно.

Дизайнът на експозицията

Разбира се, това е на първо място. Филмите на Уес Андерсън отдавна се възприемат като произведения на изкуството, безспорно това е и причината той да бъде поканен за куратор във Виена. Изложбата е подредена в помещенията на така наречената „кунсткамера“ на музея. Това име означавало в миналото колекция от редки и интересни предмети и произведения на изкуството, които богатите хора събирали и показвали на гостите си. Критерият бил напълно субективен и затова в тези сбирки попадали както изумително красиви неща, така и откровени глупости като „драконови езици“, които са всъщност зъби от акула – има ги и сред експонатите на Уес.

Помещенията на изложбата са оформени като отделни стаи, всяка със свой специфичен цвят и съвсем различно оформление на витрините. Така всички подбрани от Уес и Малуф експонати са подредени не по хронология, а по други признаци – по цветове, по някакво подобие помежду си или по необясним каприз на кураторите. За мъничките експонати има мънички витринки, като кокетни цветни кутии. За дългите – дълги кутии, за дебелите – дебели и така нататък. Като някакъв голям и симетричен калейдоскоп. Никъде в залите няма нито един надпис, точно както се полага на кунсткамера – зрителят трябва да се впечатли и да съпреживее видяното, без да бъде сугестиран от обяснения и етикети. Всичко необходимо е описано в една книжка, която може да си вземете на входа или изхода.

Напълно в духа на казаното до тук Уес и Джумал не са давали никакви интервюта по работата си върху изложбата и не са дошли на пресконференцията за откриването.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...