Изкуство

Петте музейни вълшебства на Уес Андерсън

Селектирането на експонатите е отнело на Уес и Джумал две години

Двама куратори, два музея, две години, четиринадесет колекции, 400 експоната, хиляди часове селекция. Това е в цифри изложбата „Мумия на земеровка в саркофаг и други съкровища от музея по история на изкуствата във Виена“, създадена от Уес Андерсън и неговата муза, партньорка и съмишленичка от години – Джумал Малуф.

Двата музея са този във Виена и фондацията Прада в Милано, където изложбата ще гостува през пролетта. Селектирането на експонатите е отнело на Уес и Джумал две години, като те са имали пълен достъп до всички четиринадесет колекции на виенския музей, обхващащи както експонати от най-дълбока древност, така и картини, музикални инструменти, оръжия и какво ли още не. Всъщност музеят по история на изкуствата във Виена вече не купува експонати, неговата колекция е финализирана и затова се търсят начини да се привличат нови посетители с проекти като този с Уес Андерсън. В случая решението е интересно, а дали е успешно е трудно да се каже, тъй като към сегашния момент целият интерес на любителите на изкуството е насочен към изложбата на Питър Брьогел на горния етаж, билетите за която са напълно разпродадени и пред всяка картина е нещо като пред Мона Лиза в Лувъра, но още по-зле.

Това се оказа добре дошло за нас, защото след няколко часа в тълпата при Брьогел, разгледахме изложбата на Уес и Джумал спокойно, бавно и на практика абсолютно сами. Преживяването е необичайно по много причини, но ето кои пет неща ме впечатлиха най-силно.

Дизайнът на експозицията

Разбира се, това е на първо място. Филмите на Уес Андерсън отдавна се възприемат като произведения на изкуството, безспорно това е и причината той да бъде поканен за куратор във Виена. Изложбата е подредена в помещенията на така наречената „кунсткамера“ на музея. Това име означавало в миналото колекция от редки и интересни предмети и произведения на изкуството, които богатите хора събирали и показвали на гостите си. Критерият бил напълно субективен и затова в тези сбирки попадали както изумително красиви неща, така и откровени глупости като „драконови езици“, които са всъщност зъби от акула – има ги и сред експонатите на Уес.

Помещенията на изложбата са оформени като отделни стаи, всяка със свой специфичен цвят и съвсем различно оформление на витрините. Така всички подбрани от Уес и Малуф експонати са подредени не по хронология, а по други признаци – по цветове, по някакво подобие помежду си или по необясним каприз на кураторите. За мъничките експонати има мънички витринки, като кокетни цветни кутии. За дългите – дълги кутии, за дебелите – дебели и така нататък. Като някакъв голям и симетричен калейдоскоп. Никъде в залите няма нито един надпис, точно както се полага на кунсткамера – зрителят трябва да се впечатли и да съпреживее видяното, без да бъде сугестиран от обяснения и етикети. Всичко необходимо е описано в една книжка, която може да си вземете на входа или изхода.

Напълно в духа на казаното до тук Уес и Джумал не са давали никакви интервюта по работата си върху изложбата и не са дошли на пресконференцията за откриването.


Опаковките като изкуство

Някога, когато всяка вещ на света била Hand made и съответно Haute Couture, стойността й била главозамайваща. Хората имали за целия си живот една библия, една стъклена чаша, един комплект прибори и един дантелен шал и всичко това се завещавало на децата и внуците. Ето защо тези ценни предмети се съхранявали и пренасяли в подобаващо красиви калъфи, всеки от които имал формата на съответната вещ. Така например кутията за лъжици има форма на лъжица, облицована е отвън с цветна кожа, отвътре с кадифе, така че да е достойна за ценността на предмета, който съдържа. И ако си мислите, че се шегувам – в етнографския музей в Базел има цяла стая, посветена на лъжиците, които са символ на града. Някога жителите на Базел (Швейцария, именно) били толкова бедни, че си носели лъжиците денонощно в себе си, защото ако случайно им се отвори възможност да хапнат нещо, да са подготвени.

Уес и Джумал са посветили цяла стая от своята изложба само на невероятните кутии и опаковки от едно време. Кутии във форма на кръст за съхранение на кръстове. Кутии за чаши във форма на чаша, за ножове във форма на нож,  за шапка във форма на шапка и още много най-различни и остроумни по форма предшественици на днешния скучен квадратен куфар, в който хвърляме багажа си за десет минути. Тази стая чудесно показва въображението и чувството за абсурд на кураторите.


Счупените вещи

Изложбата, както стана ясно, е плод на продължителна кореспонденция между Уес Андерсън и кураторите на музея. Молбите на режисьора често хвърляли в смут музейните служители – „може ли опис на всички експонати в зелено“. Постепенно самите работещи в хранилището започнали да гледат с други очи на изоставените предмети, които никой музей не би изложил в залите си, но и те са част от историята на изкуството и си имат свои тайни и чар. Така Уес Андерсън избрал счупените експонати от хранилището – отчупени ръце и дори един кой знае от къде изпаднал пръст, сочещ просто така в нищото. Всичко това е аранжирано в специална витринка, разбира се.


Портретите на деца

Детството е феномен на Новото време. Преди това децата просто били маломерни възрастни. Както помним от Умберто Еко, в манастирите послушниците постъпвали 5-6 годишни и от първия ден спазвали устава редом с възрастните братя. Същото било и с престолонаследниците. На тези мънички деца-владетели и благородници Уес и Малуф са посветили цяла една стая от изложбата си. Пристегнати в кринолини, облечени в кадифе и брокат, изпънати и гледащи сериозно право напред – вероятно позирали часове и дни наред – това са децата без детство, най-привилегированите малки жители на своето време. Едновременно комични и трагични, всички те спокойно могат да са герои от киното или безмълвна илюстрация за това колко много се е променил света.


Косматите хора

Петрус Гонзалвус е латинското име на този благородник, роден през 1537 година в Тенерифе. Той бил доста известен още приживе, тъй като страдал от рядко заболяване, водещо до прекалено окосмяване. Гонзалвус бил аристократ, но съвременниците му не гледали на него като на изцяло човешко същество. Той имал жена и седем деца, четири от които наследили неговото състояние и били също така окосмени. Всички те също са рисувани и на изложбата на Уес и Малуф портретите на това странно космато семейство са първото, което посетителите виждат. Точно както подобава на една истинска кунсткамера.

Впрочем легендата разказва, че именно бракът между Петрус и съпругата му лейди Катрин е в основата на приказката за „Красавицата и звяра“. И понеже се случи така, че аз разгледах изложбата отзад напред, то това беше един достоен приказен и необичаен финал на срещата ми с Уес Андерсън и избраните от него вълшебства в музея.