ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пиеса за нас и бебето

Пиеса за нас и бебето
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Имате ли белези? Имате ли рани? Разбивано ли е сърцето ви? Ако нямате белези, ако нямате разбито сърце как знаете, че ви има? Как знаете, че сте живи?...“

„Пиеса за бебето“ е първата постановка на Явор Гърдев по текст на Едуалд Олби и се играе вече шести сезон, както видях тази вечер – при пълна зала. Пиесата е печелила почти всички театрални награди у нас и това не е случайно – аз лично я гледах за втори път и отново с голямо удоволствие. Не само заради прекрасните актьори – любимите на Явор Гърдев Михаил Мутафов и Пенко Русев и не по-малко убедителните Ани Пападополу и Светлана Янчева.

На пръв поглед това е една история за две семейства. Едното е младо, безгрижно, животът им е пълен с любов и щастие, имат си всичко – дори и бебе. Другото семейство е възрастно, цинично, самовлюбено, животът им е празен и нямат нищо, дори бебе. Бебето е точно това – всичко или нищо – мерилото за истинско щастие. Едното семейство е реално, другото не е. Само че – кое е реалното и кое измисленото? Не са ли всички семейства някъде по средата между тези двете? Не вървим ли всички от едната крайност към другата? Може би важното е просто да знаем накъде вървим. И да не спираме, за да сме сигурни, че сме живи…

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...