Изкуство

Пиеса за нас и бебето

„Имате ли белези? Имате ли рани? Разбивано ли е сърцето ви? Ако нямате белези, ако нямате разбито сърце как знаете, че ви има? Как знаете, че сте живи?...“ „Пиеса за бебето“ е първата постановка на Явор Гърдев по текст на Едуалд Олби и се играе вече шести сезон, както видях тази вечер – при пълна зала. Пиесата е печелила почти всички театрални награди у нас и това не е случайно – аз лично я гледах за втори път и отново с голямо удоволствие. Не само заради прекрасните актьори – любимите на Явор Гърдев Михаил Мутафов и Пенко Русев и не по-малко убедителните Ани Пападополу и Светлана

Пиеса за нас и бебето

„Имате ли белези? Имате ли рани? Разбивано ли е сърцето ви? Ако нямате белези, ако нямате разбито сърце как знаете, че ви има? Как знаете, че сте живи?...“

„Пиеса за бебето“ е първата постановка на Явор Гърдев по текст на Едуалд Олби и се играе вече шести сезон, както видях тази вечер – при пълна зала. Пиесата е печелила почти всички театрални награди у нас и това не е случайно – аз лично я гледах за втори път и отново с голямо удоволствие. Не само заради прекрасните актьори – любимите на Явор Гърдев Михаил Мутафов и Пенко Русев и не по-малко убедителните Ани Пападополу и Светлана Янчева.

На пръв поглед това е една история за две семейства. Едното е младо, безгрижно, животът им е пълен с любов и щастие, имат си всичко – дори и бебе. Другото семейство е възрастно, цинично, самовлюбено, животът им е празен и нямат нищо, дори бебе. Бебето е точно това – всичко или нищо – мерилото за истинско щастие. Едното семейство е реално, другото не е. Само че – кое е реалното и кое измисленото? Не са ли всички семейства някъде по средата между тези двете? Не вървим ли всички от едната крайност към другата? Може би важното е просто да знаем накъде вървим. И да не спираме, за да сме сигурни, че сме живи…