ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Пилето“, Младежки театър

„Пилето“, Младежки театър

Имало едно време една книга. Казвала се „Пилето“ на Уилям Уортън и по нея Алън Паркър направил филм с младите и очарователни Никълас Кейдж и Матю Модайн, като веднага спечелил наградата на журито на фестивала в Кан. Ако най-артистичният ви приятел се опита да ви разкаже тази книга или филма по нея, ефектът ще е много подобен на този спектакъл – ентусиазмът ще е повече от възможностите, а емоциите ще са толкова заразителни, че ще ви заливат презглава.

„Пилето“ е постановка на режисьора Васил Дудев на камерната сцена на Младежкия театър. Историята за двама приятели от деца, преминали през ада на войната, откъдето единият се връща изпаднал в тиха лудост и убеден, че е пиле, се е вместила добре на малкото пространство на сцената. Понеже действието се развива през продължителен период от време и е доста динамично, част от спектакъла се разиграва зад бяла завеса като театър на сенките – добро решение, което прави театъра малко домашен и наивен, но все така трогателен.Ал и Пилето са неразделни както само децата могат да бъдат. Двамата си имат гълъбарник и могат с часове да изучават обитателите му. Пилето вярва, че това ще му помогне да се научи да лети, а когато след години го застигат ужасите на войната – да избяга напълно от света на хората и да се превърне в птица. Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов в ролите на Пилето и Ал са основната причина за въздействието на този спектакъл. Двамата са толкова емоционални и убедителни, че заразяват и публиката. Всяка дума, емоция, смях и сълзи от сцената са абсолютно истински.

Струва ми се напълно излишно изместването на историческото действие в наши дни – обидно е да се смята, че публиката не помни войните преди тази в Ирак, още повече така отношението на лекаря и методите в болницата стоят леко неадекватни. Музиката също е доста по-силна от поносимото, но това са дребни недостатъци, които не променят общото впечатление. Чудесно представление, вълнуващо, по детски наивно и очарователно. Мъничък полет на сърцето в театъра.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...