"Пили" е танзанийски(!) филм от 2017-а на режисьорката Лина Уелъм, спечелил номинация БАФТА за дебют, и е чудесен, достоверен и прям поглед върху съдбата на жените в Африка.
Пили (Бело Рашид) е млада чернокожа танзанийка – хубава, снажна горда самотна майка на две деца. Тя живее в бедно малко селце и работи на полето, за да изхранва семейството си – тежък и нископлатен труд. Има ѝ мечта – да продава продукти за красота на мегдана. И притежателят на сергия – възрастният, сбръчкан и похотлив Махера (Нкваби Елиас), ѝ прави изгодно предложение. Пили обаче няма пари и чрез най-добрата си приятелка, болната от СПИН Сесилия (Сесилия Флориан Килимила), се обръща към женския кооператив за заем.
Оказва се, че танзанийските жени са доста оправни – притежават мобилни телефони, задължават децата си да учат усилено и си имат нещо като спомагателна каса, като се подкрепят и финансират взаимно. И повечето от тях се борят сами смело и изобретателно със живота, защото мъжете просто бягат. Пили има ХИВ и успява да го крие дълго време, а в един дълъг, тягостен, едновременно разтеглен и задъхан ден, тя трябва да започне да се лекува, да бъде одобрена за заема и да умилостиви и омае нахалния и нагъл Махера. Всички сме имали такива моменти – нещата вървят наопаки, закъсняваш със секунди, но фатално, сроковете те притискат и сякаш цялата вселена е срещу теб. Пили обаче има дух и енергия за трима, не може да я спре и една срамна, но и необходима жертва в закостенелия и тесногръд мъжки свят. И ще изплува и ще се развие, дори ще просперира, едновременно като пример за другите жени и като неразделна част от тях.
Автор: Бистра Андреева
5 филма, които припомнят, че расизмът не е проблем от вчера
