Изкуство

Писателят Алек Попов: Сънувам страховете си. После се събуждам.

Как да се съхраним по време на криза

Писателят Алек Попов: Сънувам страховете си. После се събуждам.

Защо харесваме автори като Алек Попов? Защото момичетата си падат по умни мъже с чувство за хумор... Шегата настрана, но много държахме да чуем гласа именно на интелектуалци като автора на "Мисия Лондон" и "Сестри Палееви". В такива моменти това действа умиротворяващо. Потиска ниските тонове на страстите и кресчендото на празното говорене.

Алек вярва, че човекът е много по-голям от всичко. И няма бог, режим, идеология, кауза и каквото и да било друго, което да оправдае неговата жертва. Напълно сме съгласни с него. Особено днес. 

***

Животът е сценарист, на чийто замах може да завиди дори носител на „Оскар“. Доколко сегашната ситуация ни свари неподготвени за подобен сюжет?

Винаги е било така. Животът е най-добрият сценарист. Но никога няма да вземе "Оскар".

Повярвахме ли си прекалено много, а именно, че нашето поколение ще остане имунизирано срещу катаклизмите, които са преживяли предците ни, при това в съвсем недалечно минало?

Ние прехода преживяхме, та някакъв вирус ще ни уплаши...

Доколко епидемията от корнавирус, която ни принуди да се затворим в домовете си, може да се превърне в катализатор на ценностите ни?

Не може.

Как така един вирус ще се превърне в катализатор на ценности? Но винаги може да правите "любов по време на холера".

Обратно на очакванията религията в постмодерната ера бе захвърлена в килера с ненужните вещи. Какви са новите опорни точки на съвременния човек?

В килера винаги могат да се намерят интересни неща. Особено сред ненужните вещи.

Каква е твоята рецепта за оцеляване? Как преодоляваш най-големите си страхове?

Спя. Сънувам страховете си. И се събуждам. Ако ми дойде вдъхновение, ги описвам.

Отсъстват ли интелектуалците от днешния кризисен дебат и доколко те бяха употребени като разменна монета в „цивилизацията на зрелището“, както определя съвремието ни писателят Марио Варгас Льоса?

Отсъстват. И какво от това? Ще се появят, когато отмине кризата.

 

Писателят Радослав Парушев: Решението е едно – майната му на страха!