Вече стана безпощадно ясно, че Пловдив 2019 като европейска столица на културата е проект, случващ се не със, а въпреки участието на общинската управа. Същевременно в откриващия уикенд имаше много хубави, вдъхновяващи неща, които заслужават да бъдат отразени не по-малко от проблемите. Всички тези случили се реално събития са дело на хора, мотивирани, ентусиазирани и умни. Подозирам, че им е струвало много да доведат докрай проектите си. Доброволци, куратори, организатори и творци със сигурност са направили и невъзможното, за да може навреме да представят пред публика своя труд. Затова ето петте неща, заради които абсолютно си заслужаваше да отида до Пловдив. И не, „Вавилонската кула“ пак не е едно от тях.

ДИМ. Истории за тютюна

Обезателно посетете тази изложба! Разположена е в единствения що-годе възстановен тютюнев склад. Куратор е Весела Ножарова, текстът е на доц. д-р Михаил Груев, Борис Стоянов и Станислава Груева. Това е историята на България, но най-вече на Пловдив, разказана през тютюна. Текстът е много голяма, основна част от експозицията и той е невероятно интересен, написан едновременно компетентно и с чудесно чувство за хумор и дори абсурд, без което всичко би изглеждало прекалено сериозно. Никога досега не съм си давала сметка колко важен е бил тютюнът за България и конкретно за Пловдив. Как през хората с папироса в ръка се е случвал светът преди един век, когато на картини, снимки и черно бели кино кадри всички пушат. Тютюнът е валута, той е поминък за селяните, средство за еманципация за жените, начин да се общува мълчаливо в окопите или шумно в кафенетата.

Особено добре е разказана пловдивската история на тютюна. От първия дюкян на Томасян на чаршията в Пловдив през 1872 година, през павилиона на Ставридис на Пловдивското изложение през 1892 година, Съюза на тютюноработниците, основан през 1908, меценатите и дарители Кудоглу и Куцоглу, до стачките на тютюноработниците през 20-те години. Също и голямата стачка през 1953 година, смазана от Антон Югов – самият той бивш тютюноработник.

По време на Първата световна война България е страна, за която тютюнът е абсолютно най-важният икономически отрасъл – той представлява 79% от износа на страната. След войната България продължава да произвежда 1/3 от Ориенталския тютюн на Стария свят. Постепенно по ред причини важността на тютюнопроизводството намалява, но тютюнът завинаги си остава част от историята и изкуството на Пловдив и България.

Всичко това, показано в текст и картини, може да се види до 30-ти март. На мен ми се струва, че тютюнът напълно заслужава свой музей в Пловдив и се надявам това да стане някой ден. А до тогава не пропускайте „ДИМ. Истории за тютюна“. 

     И още ...