ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването

Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването

Вече стана безпощадно ясно, че Пловдив 2019 като европейска столица на културата е проект, случващ се не със, а въпреки участието на общинската управа. Същевременно в откриващия уикенд имаше много хубави, вдъхновяващи неща, които заслужават да бъдат отразени не по-малко от проблемите. Всички тези случили се реално събития са дело на хора, мотивирани, ентусиазирани и умни. Подозирам, че им е струвало много да доведат докрай проектите си. Доброволци, куратори, организатори и творци със сигурност са направили и невъзможното, за да може навреме да представят пред публика своя труд. Затова ето петте неща, заради които абсолютно си заслужаваше да отида до Пловдив. И не, „Вавилонската кула“ пак не е едно от тях.

ДИМ. Истории за тютюна

Обезателно посетете тази изложба! Разположена е в единствения що-годе възстановен тютюнев склад. Куратор е Весела Ножарова, текстът е на доц. д-р Михаил Груев, Борис Стоянов и Станислава Груева. Това е историята на България, но най-вече на Пловдив, разказана през тютюна. Текстът е много голяма, основна част от експозицията и той е невероятно интересен, написан едновременно компетентно и с чудесно чувство за хумор и дори абсурд, без което всичко би изглеждало прекалено сериозно. Никога досега не съм си давала сметка колко важен е бил тютюнът за България и конкретно за Пловдив. Как през хората с папироса в ръка се е случвал светът преди един век, когато на картини, снимки и черно бели кино кадри всички пушат. Тютюнът е валута, той е поминък за селяните, средство за еманципация за жените, начин да се общува мълчаливо в окопите или шумно в кафенетата.

Особено добре е разказана пловдивската история на тютюна. От първия дюкян на Томасян на чаршията в Пловдив през 1872 година, през павилиона на Ставридис на Пловдивското изложение през 1892 година, Съюза на тютюноработниците, основан през 1908, меценатите и дарители Кудоглу и Куцоглу, до стачките на тютюноработниците през 20-те години. Също и голямата стачка през 1953 година, смазана от Антон Югов – самият той бивш тютюноработник.

По време на Първата световна война България е страна, за която тютюнът е абсолютно най-важният икономически отрасъл – той представлява 79% от износа на страната. След войната България продължава да произвежда 1/3 от Ориенталския тютюн на Стария свят. Постепенно по ред причини важността на тютюнопроизводството намалява, но тютюнът завинаги си остава част от историята и изкуството на Пловдив и България.

Всичко това, показано в текст и картини, може да се види до 30-ти март. На мен ми се струва, че тютюнът напълно заслужава свой музей в Пловдив и се надявам това да стане някой ден. А до тогава не пропускайте „ДИМ. Истории за тютюна“. 

     И още ...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...