ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването

Концертите в Балабановата къща

Пловдив има дълга музикална традиция, свързана с музикалната академията в града и много самодейци, част от които взеха участие в концертите в Балабановата къща по време на откриващия уикенд. Аз присъствах на съботния концерт, наречен „Традиции“ и посветен на проф. Николай Стойков, който беше почетен гост на събитието. Концертите в толкова малко пространство, каквото е вторият етаж на къщата, имат едно голямо очарование на съвсем „домашни“. Част от участниците бяха деца – детски фолклорен ансамбъл и след това детски хор и те минаваха до сцената право през публиката – развълнувани и зачервени. И понеже съм пяла в хор, а и защото детските гласове са нещо прекрасно, а и дървената къща има чудесна акустика, концертът ми се стори едновременно тържествен и непретенциозен. Може и да не е някаква „висока“ култура, но е толкова автентичен и пловдивски, че определено заслужава своето място в програмата.

 

Лазерното шоу пред къщата на Златю Бояджиев

Разбрах за лазерно-музикалния спектакъл „Български мистерии“ по време на концерта в Балабановата къща. По някаква причина той не беше обявен пред самия музей на Златю Боюджиев, където бях преди това, нито е отделен като събитие в програмата. Това е вероятно и причината за слабата посещаемост на събитието – пред къщата имаше не повече от дузина зрители. Затова пък шоуто в сумрака беше много впечатляващо, съпроводено с песните на „Мистериите на българските гласове“. Не зная дали този спектакъл ще се повтаря отново, но ще е чудесно да е така, особено при топло време, когато наистина могат да се съберат достатъчно хора.

     Има и още...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...