Изкуство

Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването

Случили се реално събития - дело на хора, мотивирани, ентусиазирани и умни.

Вече стана безпощадно ясно, че Пловдив 2019 като европейска столица на културата е проект, случващ се не със, а въпреки участието на общинската управа. Същевременно в откриващия уикенд имаше много хубави, вдъхновяващи неща, които заслужават да бъдат отразени не по-малко от проблемите. Всички тези случили се реално събития са дело на хора, мотивирани, ентусиазирани и умни. Подозирам, че им е струвало много да доведат докрай проектите си. Доброволци, куратори, организатори и творци със сигурност са направили и невъзможното, за да може навреме да представят пред публика своя труд. Затова ето петте неща, заради които абсолютно си заслужаваше да отида до Пловдив. И не, „Вавилонската кула“ пак не е едно от тях.

ДИМ. Истории за тютюна

Обезателно посетете тази изложба! Разположена е в единствения що-годе възстановен тютюнев склад. Куратор е Весела Ножарова, текстът е на доц. д-р Михаил Груев, Борис Стоянов и Станислава Груева. Това е историята на България, но най-вече на Пловдив, разказана през тютюна. Текстът е много голяма, основна част от експозицията и той е невероятно интересен, написан едновременно компетентно и с чудесно чувство за хумор и дори абсурд, без което всичко би изглеждало прекалено сериозно. Никога досега не съм си давала сметка колко важен е бил тютюнът за България и конкретно за Пловдив. Как през хората с папироса в ръка се е случвал светът преди един век, когато на картини, снимки и черно бели кино кадри всички пушат. Тютюнът е валута, той е поминък за селяните, средство за еманципация за жените, начин да се общува мълчаливо в окопите или шумно в кафенетата.

Особено добре е разказана пловдивската история на тютюна. От първия дюкян на Томасян на чаршията в Пловдив през 1872 година, през павилиона на Ставридис на Пловдивското изложение през 1892 година, Съюза на тютюноработниците, основан през 1908, меценатите и дарители Кудоглу и Куцоглу, до стачките на тютюноработниците през 20-те години. Също и голямата стачка през 1953 година, смазана от Антон Югов – самият той бивш тютюноработник.

По време на Първата световна война България е страна, за която тютюнът е абсолютно най-важният икономически отрасъл – той представлява 79% от износа на страната. След войната България продължава да произвежда 1/3 от Ориенталския тютюн на Стария свят. Постепенно по ред причини важността на тютюнопроизводството намалява, но тютюнът завинаги си остава част от историята и изкуството на Пловдив и България.

Всичко това, показано в текст и картини, може да се види до 30-ти март. На мен ми се струва, че тютюнът напълно заслужава свой музей в Пловдив и се надявам това да стане някой ден. А до тогава не пропускайте „ДИМ. Истории за тютюна“. 

     И още ...


Концертите в Балабановата къща

Пловдив има дълга музикална традиция, свързана с музикалната академията в града и много самодейци, част от които взеха участие в концертите в Балабановата къща по време на откриващия уикенд. Аз присъствах на съботния концерт, наречен „Традиции“ и посветен на проф. Николай Стойков, който беше почетен гост на събитието. Концертите в толкова малко пространство, каквото е вторият етаж на къщата, имат едно голямо очарование на съвсем „домашни“. Част от участниците бяха деца – детски фолклорен ансамбъл и след това детски хор и те минаваха до сцената право през публиката – развълнувани и зачервени. И понеже съм пяла в хор, а и защото детските гласове са нещо прекрасно, а и дървената къща има чудесна акустика, концертът ми се стори едновременно тържествен и непретенциозен. Може и да не е някаква „висока“ култура, но е толкова автентичен и пловдивски, че определено заслужава своето място в програмата.

 

Лазерното шоу пред къщата на Златю Бояджиев

Разбрах за лазерно-музикалния спектакъл „Български мистерии“ по време на концерта в Балабановата къща. По някаква причина той не беше обявен пред самия музей на Златю Боюджиев, където бях преди това, нито е отделен като събитие в програмата. Това е вероятно и причината за слабата посещаемост на събитието – пред къщата имаше не повече от дузина зрители. Затова пък шоуто в сумрака беше много впечатляващо, съпроводено с песните на „Мистериите на българските гласове“. Не зная дали този спектакъл ще се повтаря отново, но ще е чудесно да е така, особено при топло време, когато наистина могат да се съберат достатъчно хора.

     Има и още...


 

„Изкуството на свободата – от Берлинската стена до уличното изкуство“

От януари до април точно „на пъпа“ на града могат да бъдат видени няколко много весело изрисувани трабантчета, които и досега си остават символ на ГДР. Те са съпровождащата атракция на изложбата, която представя фрагменти от Берлинската стена. През 2019 година се навършват 30 години от падането й и това е единствената пътуваща изложба с фрагменти от стената. Всички те са като отделни произведения на изкуството, изрисувани от известни съвременни художници или улични артисти. Трима от тях са оцветили и трабантчетата – Тиери Ноар, Кристоф Еманюел- Буше, Киди Ситни. На главната улица има разположен и цял сегмент от стената с нарисувани Дейвид Боуи и Иги Поп – двама много знаменити, макар и временни жители на Берлин. Именно на тях беше посветена цяла секция от изложбата за Боуи в Берлин.

 

Изложбата за 90-тата годишнина на Йордан Радичков

Годишнината от рождението на Радичков е знаково и важно събитие не само за Пловдив, но и за България. Вече разказахме за изложбата със снимки на Йордан Радичков от пътуването му в Сибир, както и за книгата му, представена в Пловдив. Изложбата е в Градската галерия – експозиция „Мексиканско изкуство“, и може да бъде видяна до края на другата седмица. Снимките на Радичков са красноречиво продължение на историите му за далечния север и това, че са черно бели по някакъв начин отлично допълва историите му, в които също няма много цвят. Затова пък пренасянето в абсолютно различно време и място е пълно.