ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването

 

„Изкуството на свободата – от Берлинската стена до уличното изкуство“

От януари до април точно „на пъпа“ на града могат да бъдат видени няколко много весело изрисувани трабантчета, които и досега си остават символ на ГДР. Те са съпровождащата атракция на изложбата, която представя фрагменти от Берлинската стена. През 2019 година се навършват 30 години от падането й и това е единствената пътуваща изложба с фрагменти от стената. Всички те са като отделни произведения на изкуството, изрисувани от известни съвременни художници или улични артисти. Трима от тях са оцветили и трабантчетата – Тиери Ноар, Кристоф Еманюел- Буше, Киди Ситни. На главната улица има разположен и цял сегмент от стената с нарисувани Дейвид Боуи и Иги Поп – двама много знаменити, макар и временни жители на Берлин. Именно на тях беше посветена цяла секция от изложбата за Боуи в Берлин.

 

Изложбата за 90-тата годишнина на Йордан Радичков

Годишнината от рождението на Радичков е знаково и важно събитие не само за Пловдив, но и за България. Вече разказахме за изложбата със снимки на Йордан Радичков от пътуването му в Сибир, както и за книгата му, представена в Пловдив. Изложбата е в Градската галерия – експозиция „Мексиканско изкуство“, и може да бъде видяна до края на другата седмица. Снимките на Радичков са красноречиво продължение на историите му за далечния север и това, че са черно бели по някакъв начин отлично допълва историите му, в които също няма много цвят. Затова пък пренасянето в абсолютно различно време и място е пълно.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...