Изкуство

По един фалшив Леонардо всяка година

„Сезонът с глупостите за Леонардо изглежда никога няма да свърши.“

По един фалшив Леонардо всяка година

През 2019-а се навършват 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи. По този случай по света се организират многобройни изложби, като големите музеи изваждат на показ всичко, което имат и е с автор Леонардо. Или пък – не съвсем.

„Сезонът с глупостите за Леонардо изглежда никога няма да свърши“ – казва Мартин Кемп, един от най-големите експерти по творчеството на Леонардо в света. Той знае какво говори – само през нашия век почти няма година, в която да не се появи някое ново произведение, което самозвани или официални авторитети да обявят за „изгубен Леонардо“ или собствениците да излагат на търг за космически суми. В това число влизат не само картини, но и пластики, и стенописи. Сайтът The Art Newspaper разглежда тези находки хронологично и през последните десет години няма нито една, в която да няма поне по едно откритие с претенции за авторство на Леонардо. Ето най-известните:
 

„Голата Мона Лиза“ – 2017

Рисунката на голата Мона Лиза се съхранява в Condé Museum от век и половина насам и досега е смятана за творба на някой от учениците на Леонардо – най-вероятно Салай или Франческо Мелци. Преди две години един от експертите по Леонардо в Лувъра публикува хипотеза, че това е рисунка на самия Леонардо да Винчи. При това в експертизата пише, че рисунката е създадена с дясната ръка, а е известно, че Леонардо е рисувал с лявата. Въпреки това французите се опитват да популяризират тази хипотеза, като докажат, че рисунката е ескиз към картина, която днес е изгубена. Тази година от юни до октомври в Condé Museum ще има изложба, посветена на "Голата Мона Лиза", която ще разкаже за проведените анализи и експертизи и влиянието й върху по-късната живопис и по-специално върху портретите на Диана де Поатие във ваната.

Портретът на Изабела д'Есте – 2013

Рисунката, по която е нарисуван този портрет, се намира в Лувъра  и авторството на Леонардо е несъмнено. Не е така обаче със самата картина. Тя е открита в банков сейф в Лугано, Швейцария, и е част от разследване на италианските власти за укриване на данъци и тайната продажба на картината за 95 милиона евро. Един от експертите по творчеството на Леонардо – Карло Педрети – е обявил, че картината е рисувана от да Винчи. По-късно Педрети се отрича от думите си. Миналата година италианската прокуратура е изискала връщането на картината и експертите ще могат да имат достъп до нея, за да я проучат по-подробно. Още преди това обаче споменатият в началото Мартин Кемп е отбелязал, че това е картина, рисувана върху платно, а Леонардо е рисувал само върху дърво. 

    И още...


„Мадона с младенеца и Йоан Кръстител“ – 2012

Този случай е по-скоро анекдот, но потвърждава влиянието, което името на Леонардо има върху хората. През 2012 година Фиона Макларън, медицинска сестра от Шотландия, докато прави ремонт в дома си, открива стара картина. Според експертите, на които тя я дава за оценка, картината е нарисувана някъде през Ренесанса. Това дава на Фиона Макларън достатъчно основания не само да обяви, че картината е на Леонардо, но и да поясни, че изобразените на нея майка и дете са всъщност Мария Магдалена с детето, което има от Христос. В момента Фиона обикаля света и изнася лекции за откритията си – очевидно някакви хора посещават тези лекции – и се готви в юбилейната 2019 година да изложи картината на търг, като очаква да я продаде поне за 100 милиона долара!
 

„Спасителят на света“ – 2011

Съдбата на тази картина в момента е загадка. Историята започва през 2011 година, когато картината „Спасителят на света“ се появява в Националната галерия в Лондон като картина на Леонардо. Преди това тя е била приписвана на някого от учениците му. Съответно името на Леонардо вдига цената на картината до небето и през 2018 година тя става най-скъпо продаденото произведение на изкуството в света, като Департаментът по култура и туризъм на Абу Даби я купува на търг в Christie’s за 450 милиона долара. Споровете за авторството продължават и след това, като и в момента мненията на експертите са раздвоени. Междувременно картината изчезва – тя така и не се появява в Лувъра в Абу Даби, както е обявено, а според медиите е възможно да е в ръцете на един от шейховете, който я е заложил, за да си купи яхта.

    Има и още ...


„Ла Бела Принчипеса“ – 2010

През 2010 година Мартин Кемп, в съавторство с Пастел Кот, публикува книга, озаглавена „Ла бела принчипеса. Портрет в профил на миланската дама – историята на новия шедьовър на Леонардо Да Винчи“. Става въпрос за картината по-горе, продадена през 2007 година на частен колекционер за 107 милиона паунда. Към момента на покупката колекционерът смята, че това е творба на немски художник от началото на ХІХ век. По-късно се появява хипотезата, че това е творба на Леонардо от края на ХV век.

През 2015 година прочутият фалшификатор Шон Грийнхол издава книга, написана в затвора, и в нея твърди, че той е автор на тази картина и на нея е нарисувана продавачка от супермаркета в родния му град през 1978 година. За основа на картината той използвал дъска от викторианско бюро. Специалистите обаче оспорват твърденията му, а експертизите доказват, че картината е поне на два века и половина. Междувременно собственикът казва, че не е съгласен с нито една от двете хипотези – нито тази за авторството на Леонардо, нито тази за фалшификата.

 

Изложбите на 2019!