Изкуство

"Покорство" или време за бунт

Те кара да се ядосваш и негодуваш, докато съпреживяваш, а после те оставя с половинчато задоволство

"Покорство" или време за бунт

Снимка: стопкадър
 

Португалският "Покорство" на Леонардо Антонио е  задължителен филм от каталога на HBO MAX, защото те кара да се ядосваш и негодуваш, докато съпреживяваш, а после те оставя с половинчато задоволство.

Лусия (Йоланда Ларанжеро) е хубава жена в средата на 30-те, с дълга коса, бледо класическо лице с римски профил и съблазнително тяло, която е напуснала съпруга си Мигел (Жоао Катаре) и го съди... за изнасилване! Юридическа помощ ѝ оказва талантливата и дръзка прокурорка с проницателни очи Мария Жоао Корея (Мария Жоао Абреу), а се оказва, че в тази католическа страна има подобен текст в закона.

Лусия е представлявана от мъж, който е почтен, упорит и компетентен, а почти половината филм се развива в съдебната зала. Там Мигел просълзен си признава, че е насилил жена си, но го е сторил, защото тя е фригидна и не изпълнява съпружеските си задължения, а разказът на Лусия е сърцераздирателен. Тя се разголва и ни показва една жена със сексуални проблеми, която обаче е била възпрепятствана да ги реши, защото вместо да получи обич и разбиране, е била системно засрамвана и унизявана, и то от всички около себе си. Накратко, държана е в подчинение.

"Подчинението винаги е предизвикано от покорство, не от бунт". Е, Лусия никога повече няма да бъде покорна въпреки противоречивото съдебно решение. И нейният бунт за възвръщане на достойнството е урок и пример за подражание за всички жени в такава ситуация. 

Автор: Бистра Андреева