[[more]] Знаете ли коя е Шърли Маклейн? Не като сестра на Уорън Бийти, а като актриса с шест номинации и един спечелен „Оскар“, професионална танцьорка и очарователна жена над 80. В киното за нея има роли само като нечия баба, която се появява в кадър за няколко минути, за да каже нещо остроумно. Ето защо Шърли е взела нещата в свои ръце и сама е продуцирала филма The Last Word, в който играе главната роля.
Участието на Шърли Маклейн е най-голямата сила и слабост на този филм. Нейната героиня е толкова харизматична и истинска, че около нея Аманда Сийфрид и другите актьори са само фон.
Героинята на Шърли Маклейн – Хариет Лоулър – е възрастна дама, която е изградила малка империя в рекламата по време, когато бизнесът е бил само за мъже. Тя е педантична, праволинейна и решителна, но тези качества вече не й служат за друго, освен да командва градинаря и готвачката. Хариет се отегчава и отдавна е готова да напусне този свят, като за целта дори е приготвила шишенце с хапчета.
Изведнъж на хоризонта се появява едно нещо, което Хариет не е предвидила – какъв ще бъде некрологът й в местния вестник. Затова тя наема младата журналистка Ан (Аманда Сийфрид), която да подготви текста предварително. Три дни са достатъчни на Ан, за да разбере, че на света няма нито един човек, който да каже добра дума за Хариет.
Историята всъщност започва оттук. И разбира се, Хариет няма да се промени, нито ще промени живота си, просто ще се опита да покаже на младата си приятелка, че да живееш по своите правила, рядко печели големи симпатии сред околните. Това включва нещо като пътешествие – американско кино все пак, как без пътешествие – и среща с отдавна изоставените съпруг, дъщеря и бивши колеги. Особено много ми хареса срещата с дъщерята на Хариет, която ходи да обядва в едно и също заведение всеки ден в 12:35 ч. и която прилича на майка си ужасяващо много, така че примирие между тях очевидно е невъзможно. Хариет я попита: „Щастлива ли си?“. На отговора с „Да“ каза съвсем разумно: „Значи отлично съм си свършила работата като майка.“
Изобщо това е филм, пълен с подобни очевидни, но приятни мъдрости и ведър поглед върху онази част от живота, която, за жалост, рядко е симпатична или цветна. Освен това има отлична музика. Никой не е супергерой или безсмъртен – просто кино за нормални хора.
