Тази година светът загуби Бернардо Бертолучи. Всеки от нас си има любим негов филм, моят е „Последният император“. Девет номинации за Оскар и девет статуетки – един от рекордите в историята на наградите.
Днес филмът е част от безсмъртната история на киното и със създаването му са свързани най-различни случки - някои от тях почти легендарни. За мен най-интересни са тези за дизайна на костюмите. Историята за това как са създадени костюмите за филма е колкото любопитна, толкова и показателна за гения на Бертолучи и за умението му да открива и работи с най-добрите в индустрията.
Бернардо Бертолучи избрал художника по костюмите за филма по следния начин – докато гледал филма на Тери Гилиъм „Бразилия“, той забелязал, че един от мъжките костюми е ушит от тъмен вълнен плат на тънки райета, само че за разлика от стандартните костюми, в които райето е хоризонтално, тук било вертикално. И той решил, че това е неговият човек. Името на дизайнера по костюмите е Джеймс Ачесън. Той твърди, че единствено Бертолучи е забелязал този малък детайл в работата му.
Първоначално Ачесън отказал да работи по филма, като казал „това е все едно китайски дизайнер да направи костюмите за филм за кралица Виктория“. Но Бертолучи не се отказал, изборът му бил безпогрешен – Джеймс Ачесън печели Оскар за работата си в "Последният император". А по-късно печели още две статуетки, потвърждавайки репутацията си на един от големите майстори в занаята.
Мащабите на работата по филма са наистина зашеметяващи. По онова време все още нямало компютърни технологии, с които да се мултиплицират хората от масовката. В сцените на коронацията, както и в други масови сцени, са ангажирани 19 000 статисти - за всеки един от тях се шиел специален костюм. Общо бюджетът само за дрехи бил близо два милиона долара. Ачесън измислил различни начини по-евтините материали да изглеждат скъпи, а триковете му се използват в индустрията и днес.
Бернардо Бертолучи е участвал във всеки един етап от работата на Джеймс Ачесън, който твърди, че никога не е работил с друг режисьор, който да минава с екипа си през всяка страница от сценария като обръща внимание на всеки детайл и гледа на костюмите като на персонажи от филма. Бертолучи смятал оператора, сценографа и художника по костюмите за най-важните хора във филма. Наричал ги с любов - „моите лимони“, защото всеки ден ги изцеждал като лимони.
Историята в „Последния император“ се простира почти през целия 20-ти век и в този смисъл разнообразието от епохи, стилове и костюми е огромно. За филма са произведени общо 10 500 костюма, ушити в ателиета в Брайтън, Лондон, Рим, Сполето, Хонг Конг, Токио и Пекин. Над 250 човека са координирали процеса в пет държави, а изследователската работа е извършена основно в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон.
Най-трудни за производство са били, разбира се, костюмите на императора и двора му. Проблемът е бил в това, че платовете за тях са били изключително скъпи и сложно направени, с релефна златна бродерия, защото няма как камерата да бъде излъгана само с обикновена щампа. Ачесън измислил начини да "фалшифицира" релефните бродерии – фигурите се правели от восък и се боядисвали отгоре или се правели от силикон с покритие от фолио, също така от стари дрехи, както и от покривки, се изрязвали всякакви интересни мотиви и се пришивали върху евтин лъскав плат. Така приликата била максимална.
Разбира се от тези елементи дрехите ставали ужасно тежки. Например тоалетът на императрицата тежал 25 килограма и след края на снимките актрисата постъпила в болница за една седмица. Само за подготовката на първата сцена в Забранения град били необходими 6 месеца.
Всички тези усилия са неразделна част от „Последния император“. Бертолучи казвал, че камерата му запечатва не само образите, но и енергията, любовта и страстта на всички създатели на филма. И всеки кадър от филма е доказателство, че това е точно така.
