Последният щастлив човек в модата

„Аз искам, когато една жена си купи моя дреха, да я носи много години по различни начини, така че дрехата да се променя заедно с нея.“

Това са думи на Дрис ван Нотен, последният все още работещ дизайнер от легендарната „антверпенска шесторка“.

Последните няколко години зарадваха почитателите на модата с много документални филми, посветени на големите имена в този бизнес. На фона на масовото наемане на по-непопулярни и „евтини“ дизайнери дори в най-големите модни къщи, оцелелите за повече от стандартния тригодишен договор са вече чудо. Дрис ван Нотен е начело на едноименната модна къща от три десетилетия и е нещо като феномен. Филмът „Dris“ се опитва да разбере на какво се дължи успехът му.

Дрис ван Нотен е роден, учил и живее и до днес в Антверпен. С мода са се занимавали и дядо му, и баща му. Дрис от малък помага в магазина на родителите си, но достатъчно рано разбира, че правенето на дрехи му е много по-интересно от продаването им.

Когато в края на 70-те години започва да учи в Кралската академия по изкуствата в родния си град, такова нещо като белгийска мода не съществува. Той и петимата му приятели и колеги, останали в историята на модата с името „антверпенската шесторка“, съвсем сериозно обмислят дали да не си изберат италиански псевдоними, за да имат повече тежест в модните среди.

Скоро след дипломирането си и не без помощта на завършилия точно преди тях Мартин Марджела, белгийците стават новото модно чудо и не се налага да променят нищо. Дрис казва, че още първата му колекция се е продавала толкова добре, че той буквално не е успявал да снабдява магазините.

Дрис ван Нотен е от онези дизайнери, чиито дрехи се разпознават от пръв поглед – те са цветни, удобни, перфектно ушити и подхождат на всеки. Това може и да звучи банално, но на практика го отличава силно от всички останали модни къщи, които правят за ревютата си модели абсолютно негодни за носене освен от момичета над метър и осемдесет и под петдесет килограма.

Дрис ван Нотен има пълен контрол върху модната си къща (поне към момента на заснемане на филма) и спазва принципите, които лично смята за водещи в модата. Всички дрехи от ревютата му са направени за носене и се продават в магазините му. Той прави само две колекции годишно, няма пред-сезонни, между-сезонни и други подобни. Според Дрис на света и без това има прекалено много мода и прекалено много дрехи. Неговата модна къща се издържа от продажба на дрехи на 97% и останалото са аксесоари, като той изобщо не прави парфюми. Големите модни къщи разчитат на 70% от печалбите си от аксесоари и парфюми.

Тайната му обаче едва ли е в този специфичен маркетинг. Дрис е човек, роден

---

на точното място в точното време. Той живее със своя партньор и най-близък сътрудник Патрик от 30 години и никога не е правил мода сам, винаги има на кого да разчита за съвет и насърчение. Живее в приказна къща с парк, за който са изписани безброй статии по специализираните списания. В Индия за него работи специална работилница за бродерии, която произвежда безупречни неща. Абсолютно всички служители в работилницата са мъже, ръководството е само от жени.

Филмът започва рано сутринта, когато Дрис отива пръв с кучето си Хари на работа в ателието си, с прекрасна гледка към центъра на града. Спокоен, елегантен, възпитан, живеещ живота си така, както иска и работещ онова, което обича, с достатъчно време да почива, да подрежда цветя, да готви и да се разхожда, Дрис ван Нотен вероятно е един от последните щастливи хора в модата. Филмът за него заразява със спокойствие и щастие – има наистина малко филми, за които мога да кажа това.