Много малко внимание се обръща на австралийското и новозеландско кино – неоправдано и необяснимо, като се има предвид, че оттам идват Ръсел Кроу, "Агент Смит" и Гай Пиърс например, да не споменавам режисьорите. Периодично поправям тази несправедливост (последно отразих "Тъмен кон").  

Днешният филм е  "Последното такси за Дарвин" на Джеръми Симс – актьор, с трети филм зад камерата. Филмът е създаден по пиеса на Рег Криб, оценен със 7.3 в IMdb и със заслужен австралийски "Оскар" за главния изпълнител Майкъл Кейтън. Малък, човешки, топъл и вълнуващ филм. Различен, рядък, неочакван и затова - задължителен.

Рекс (Майкъл Кейтън) е шофьор на такси в малък австралийски град – висок, отпуснат, прегърбен и спокоен, с обрулено, загоряло, набраздено от бръчки като пукнатини в почва след петгодишна суша лице и торбички като конски дисаги, под ясните, ласкави, светли очи.

Един ден Рекс разбира, че е болен от рак в напреднала, безнадеждна фаза.

Почти нищо не трепва в безизразния му лик, само тялото му се стяга и погледът се втърдява, после примирено въздъхва... По радиото чува, че има нов закон за асистирано самоубийство, обажда се на лекарката д-р Фармър (голямата Джаки Уийвър, номинирана неколкократно за "Оскар") – дребна, миловидна, но твърда жена, боец и новатор. Разговорът обаче се предава по местната радиостанция. Рекс пали таксито, оставя завещание на Поли и потегля за другия край на страната (3 000 мили!), а дотогава никога не е излизал от града.

По пътя (великолепен "road movie", филм във филма) се сприятелява с вятърничавия, мекушав и лекомислен, но чаровен талантлив ръгбист Тили (Марк Коулс Смит) – дребен мошеник, пропуснал всички шансове в живота си,  който първоначално се опитва да го обере и с английската медицинска сестра Джули (Ема Хамилтън) –  красива, стройна и привлекателна авантюристка, работеща в бар в пустинята.

Финалът е абсолютно неочкван – не че героят чудотворно преборва рака. Просто взаимната тиха любов и близостта на свиден човек в последните дни, часове или секунди са по-добрият начин да си отидеш (въпреки че ще се оставиш в ръцете му и може би ще го натовариш с грижи и отговорност, но няма да си бреме, заради взаимните чувства), отколкото рязко и самотно да сложиш доброволен край.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.