ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Постановката "Хаос" подрежда мисълта ми

Постановката "Хаос" подрежда мисълта ми

снимка: Иван Дончев

„Хаос”. Така се казва последната постановка, която гледах. Всъщност първата от месеци наред, защото, както знаем, пандемията обърка доста живота ни и неща, които обичаме да правим, когато пожелаем, сега някак станаха лукс.

Всъщност заслужава да кажа няколко думи за конкретната вечер. Чувствах се отново нормален човек. Докато чаках двете си приятелки пред Театър 199, наблюдавах хората. Те бърбореха оживено, жестикулираха, някои се прегръщаха. Беше хубава топла вечер над София, по „Раковска” хвърчаха таксита, минувачи крачеха бодро... Стана ми толкова мило. Съвсем забравих за какво чакам, просто се наслаждавах.

Прекрасно е да виждаш усмихнати хора, на чийто лица е изписана жажда за изкуство.

Когато приятелките ми дойдоха и се запътихме към входа на театъра, сложихме маските си, защото това е условието вече да ходим на театър, и тогава се отърсих от унеса. Редът на влизане и настаняване беше нормален, спокоен. Като стария ни живот.

Рядко ходя на театър, без да съм се интересувала предварително какво ще гледам, кой е авторът, кой играе. Този път нямах време за това. Но разбрах, че когато отиваш с чисто като бял лист съзнание, магията може да бъде голяма.

Знаех само името на постановката – „Хаос”–  помислих си, че сигурно става дума за хаоса в живота ни. За какво друго, нали всички сме изтъкани от емоции, а това само по себе си е предпоставка да ни се случват нови неща, да се вълнуваме, да няма рутина и разбира се, понякога да се объркват нещата. Предчувствието ми се оказа вярно.

има още...