Изкуство

Потресаващото преображение за „Оскар“

Всички обичат Гари Олдман и всички обичат Уинстън Чърчил.

Абсолютно, потресаващо автентично преображение – Гари Олдман като Уинстън Чърчил е толкова перфектен, че на практика нямаше конкуренция за наградата „Оскар“, а и за останалите актьорски отличия, които спечели миналата и тази година за „Най-мрачният час“.

Публиката в салона рядко си дава сметка какъв огромен обем работа и колко много хора стоят зад това Чърчил да изгрее на екрана абсолютно истински, като жив. Разбира се, на първо място са усилията на Гари Олдман, който изучава образа на Чърчил от години, чете книги, гледа документални кадри, слуша до безкрай речите на премиера и в един момент може да имитира гласа на Чърчил до съвършенство.

Гласът е налице, но външният вид – изобщо. Налага се Гари Олдман да придобие не само ново тяло, но и ново лице и дори нова форма на черепа. Тогава той се сеща за японския художник Казухиро Цуджи, когото познава от пробите за „Планетата на маймуните“ (в крайна сметка ролята там е дадена на Тим Рот). Казухиро от години не работи в киното и няма намерение да се връща, но изглежда предизвикателството да възкреси Чърчил, е достатъчно голямо. Самият Цуджи разказва, че не е искал да унищожи чрез маска мимиката на толкова талантлив актьор като Олдман, и затова е направил грима така, че очите, челото и устата му да останат непроменени, за да може да се виждат и най-малките нюанси. Останалата част от грима е отнемала около три часа и половина на ден, отделно обличането на „дебелия“ костюм и дрехите.

И тук идва проблемът с костюмите. Да се изработи гардероб за толкова известен и често сниман човек като Чърчил, е огромно предизвикателство. За щастие, бюджетът на филма позволил на художничката по костюмите Жаклин Дюран да вземе най-правилното решение – да се обърне към ателието Henry Poole & Co на Севил роу, в което Чърчил поръчвал дрехите си десетилетия наред. Това е едно от най-известните ателиета в Лондон, като списъкът му с клиенти включва кралски особи от всички европейски династии, включително цар Борис ІІІ. Цените на костюмите са такива, че дори принц Чарлз обновява гардероба си веднъж на 15 години, защото му е много скъпо.

Подобни космически цени си имат причина. Платовете за костюмите се тъкат по специална поръчка и за Чърчил от филма са изработени идентични на тези, които той предпочитал приживе. Шивачите в Henry Poole & Co проучили много внимателно архивите на ателието – при което саркастично вметнали, че Чърчил не си плащал сметките навреме, и забелязали, че саката на премиера имат една особеност – гънки в горната част на ръкава. Костюмите във филма са ушити по абсолютно същия начин, със същата гънка на ръкавите. Ризите и папийонката на Чърчил също са от оригиналните ателиета, като точно този модел папийонка на точки се нарича „Бленхайм“ на името на имението, в което е роден Чърчил, който е потомък на седмия херцог Марлбъро.

След всичко казано дотук е ясно, че просто нямало как шапките за Чърчил също да не се поръчат в оригиналното ателие Henry Poole & Co. Това е най-старата компания за шапки в света, запазена и до днес, основана е през 1676 г. Сред другите й известни клиенти е например Чарли Чаплин.

И накрая обяснението на Жаклин Дюран: „Всички бяха щастливи да помогнат, защото всички обичат Гари Олдман и всички обичат Уинстън Чърчил.“ Резултатът е предсказуемо безупречен, а Оскарите за грим и за главна мъжка роля – напълно заслужени.