Изкуство

Повече броня, отколкото дух

Антиутопичната стилистика на мрачния бъдещ свят, в който виртуалната реалност доминира над пейзажа, а механичните подобрения – над човешката природа, е достатъчно впечатляваща.

Повече броня, отколкото дух

Първообразът на "Дух в броня" е култовата манга поредица от Масамуне Широу, чиито първи епизоди излизат през 1989 г. Няколко години по-късно се ражда и анимационният филм на Мамору Оши, придобил още по-култов статус. Историята на майор Мотоко Кусанаги – човешко съзнание, затворено в механично тяло, поставя много философски въпроси за живота, човешката индивидуалност и отношенията между хора и машини.

Сега холивудският игрален филм на Рупърт Сандърс трябва да скочи над доста висока летва, особено в навечерието на следващия "Блейд Рънър", чийто легендарен първи филм е сериозен вдъхновител на анимацията на Мамору Оши. Успял е основно във визуалните ефекти.

Изборът на Скарлет Йохансон за ролята на Майора е толкова скучен след еднотипните й представяния в "Отмъстителите" и "Люси", че не носи нищо вълнуващо на филма. За мен най-приятният персонаж беше този на Такеши Китано в ролята на началника на спец частта, в която Мотоко служи, но да не забравям и създателката й – д-р Олет, в чиято роля успешно се подвизава Жулиет Бинош. [[more]] Антиутопичната стилистика на мрачния бъдещ свят, в който виртуалната реалност доминира над пейзажа, а механичните подобрения – над човешката природа, е достатъчно впечатляваща, за да не си даваме сметка колко всъщност историята се плъзга по повърхността.

Развълнувах се донякъде, признавам, от сцената, в която Мотоко и Кузе се прощават с миналото си и всеки избира пътя към едно съществуване извън ограниченията на човешкото... Но до края пак не се отървах от чувството, че филмът копира своя първообраз и че нещата са направени без душа. Ако перифразираме заглавието, в този филм има повече броня, отколкото дух.