Първата сцена във филма показва Корнелия – главната героиня - и приятелката й, които си говорят, и двете закичени с мартеници съвсем по български – поне за родния зрител е абсолютно ясно в кой период на годината се развива действието. И това е само първият познат детайл в този филм, който би могъл да е български във всичко, освен езика. Ако приемем, че родното кино би имало смелостта да направи толкова откровено разголващ, направо потресаващ филм за онази пропаст, която зее межди хората с пари и останалите тук, на Балканите.
Филмът е достатъчно добре разбран и оценен и извън Румъния, с голямата награда „Златна мечка“ в Берлин миналата година. За мен той е своеобразно продължение на „Смъртта на господин Лазареску“ – впрочем двата имат един и същи сценарист – също толкова разбираема за нас и трагична до последния детайл история.[[more]]„Позиция на дете“ е семейна драма, но цялото действие е концентрирано в майката – изключително изпълнение на Луминита Георгиу. Героинята й Корнелия е преуспяващ архитект и дизайнер, омъжена за известен хирург, двамата са част от хайлайфа на Букурещ. Синът им е типично мамино синче, безработен, вече не първа младост, капризен, вечно недоволен, мразещ майка си, но живеещ изцяло на нейна издръжка. Един ден, карайки с превишена скорост, синът на Корнелия убива дете. Не е нужно да разказвам нататък – за всеки от нас е ясно какви шансове има семейството на убитото дете, бедни хорица от провинцията, срещу Корнелия и нейната майчина любов. Тя ще се справи с всичко сама, плачейки, когато е нужно, заплашвайки, разнасяйки пликове с евро, докато синът й седи сърдит и безволев. Това, че Корнелия има характер, воля и пари е ясно, дори любовта й към детето й е разбираема. Само че… има ли душа. И, всъщност, дали границата между нея, богатите й приятели и бедните, честни и вярващи хора, които дават опрощение на сина й, не е именно в това – че едните имат сърца, а другите – не.
Признавам, че след филма продължавам да мисля от коя страна съм аз самата.
