Тази година е седемнадесетият път – аз и приятелките ми, събрани от общата ни луда страст по киното - да гледаме директно церемонията по връчването на наградите Оскар.
За тези години всичко се промени много. Светът, киното, ние. Преди години да се гледа церемонията директно беше екзотична прищявка, находка някъде из дебрите на кабелната телевизия, със смешни реклами на немски в паузите. Сега има директно излъчване онлайн, а и по родната телевизия – разбира се ако може да си спестите безумията на симултанния превод ще е най-добре. Преди бяхме свободни и млади, една дузина приятелки в еуфория, които можеха да крещят цяла нощ и после да отидат право в офисите на работа, сякаш нищо не е било. Сега имам дете, което вече гледа с мен номинираните филми, а на следващия ден всички сме в отпуска, защото не можем две денонощия без сън като някога…
Вече можем да гледаме повечето номинирани филми предварително, едновременно с целия останал свят. Церемонията става все по-зрелищна и забавна, а кинозвездите на червения килим – все по-красиви. Или поне на нас така ни се струва, след толкова години гледане и сравняване. То е защото нашата вярна любов към киното си остава голяма, все така сме очаровани и податливи на магии. Изглежда, че това парти ще се повтаря винаги – събиране привечер, пуканки и сладки, гледане на два предварително избрани филма – единият задължително романтичен, за да се настроим подобаващо - и после часове наред емоции и смях. Която и от нас да липсва защото пътува, има презентация на другия ден, прекалено изморена е или просто тази година филмите не я вдъхновяват… ще се включи следващия път.
Тази година сме с една по-малко. И за нея вече няма да има следващ път. От всички тези моменти, в които внезапно осъзнавам тази липса, този е най-горчивият, защото е свързан с най-сладките спомени – тук най-много чувам гласа й, смеха й, възклицанията й. Това е първият път, в който разбирам, че нашето парти няма да е вечно. И че никакво количество време, емоции и смях не могат да стигнат да си кажем „достатъчно е“. Не е, но и не съжалявам за пропуснатите моменти, защото сме ги уловили всички до един, напълно. И сега с тях ще случим този празник. Без една…
