Почти случайно се сетих, че днес е ден на театъра и се връчват наградите Икар и успях да гледам почти цялата церемония по Канал 1. За отбелязване – без нито едно прекъсване за реклама! Това беше най-малкото, което допринесе за удоволствието от този спектакъл.
Вярно е, че подобна церемония все още е далече от режисираните и супер бляскави гледки, които виждаме всяка година на разните златни глобуси, емита, оскари и подобни. Затова пък като атмосфера и дух е съвсем близо. Приятно съм изненадана, защото за последно съм гледала наградите „Икар“ преди няколко години и дразнещите „смешки“ на водещите и лаконичността на наградените ме отказаха за дълго от тази церемония. Сега нещата изглеждат приятно променени. Повечето участници са прилично облечени – едно малко усилие, което аз намирам за абсолютно задължително. Други неща обаче са далеч по-вълнуващи – отдаването на последна почит на колегите, напуснали сцената завинаги, с трогателна реч на Христо Мутафчиев; искрената радост на всички номинирани за наградения колега – в Холивуд просто няма аналог на това как спечелилата „Икар“ за главна роля Мая Новоселска по пътя за сцената беше разцелувана и поздравена не само от съперничките си, но и от почти всички други колеги; забавната реч на Стоян Радев за това как една журналистка му е казала „със сигурност“, че наградата се печели от Малин Кръстев и възгласа „Малинка, ела да ти я дам“; прекрасното посвещение на Маргарита Младенова на спектакъла и екипа на „Рицар на светия дух“; поздравлението на Джон Малкович до колегите му по света, което звучеше напълно адекватно, защото всички изброени неволи, стремежи и суперлативи наистина се отнасят и до българския театър; леко смутените мениджъри на големи компании, които връчват повечето от наградите – може би не много артистично, но затова пък добър пример за отговорна позиция и пример, надявам се, за други нататък. Поне за мен най-голямото удоволствие беше от това, че съм гледала повечето от номинираните спектакли и те безспорно са много качествени, а и откъсите от тези, които още не съм гледала, също изглеждаха отлично – тоест наградите наистина са заслужени. А благодарение на все по-активното български кино и телевизията почти всички лица в залата изглеждат познати и наистина прилича на церемония пълна със „звезди“.
Вече сме ви разказвали за някои от наградените постановки – „Ричард Трети“, „Кралицата майка“, „Ръкомахане в Спокан“, аз си отбелязах обезателно да гледам „Завръщане във Витенберг“, „Рицар на светия дух“ и „Едно малко радио“.
Честит празник на българския театър от благодарните зрители!
