ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Представления и забавления за най-малките. Къде можем да ги водим?

Културният живот у нас, а и по целия свят, едва крепи своето съществуване през последната година. И ако за мнозина това сега не е на дневен ред, то за човечеството като цяло тази реалност е на ръба на трагедията. Защото изкуство се твори, откакто се е зародила цивилизацията. И Джовани Бокачо е писал по време на чумната епидемия в Европа, и Хемингуей е участвал в няколко войни и същевременно е издавал романи, и Микеланджело е създавал скулптури и стенописи във времена на глад и вътрешно-политически борби в Италия… 

Слава богу, има кой да мисли за това или поне в столицата ни. За културата, и то тази, която се отнася за най-малките. В една зала на последния етаж на Софийската опера в определени дни може да се чуе красива мелодия, изсвирена на флейта. Фрагмент от „Вълшебната флейта”. Това всъщност е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. А зрителите на това представление не са изискани хора в костюми и малки шапчици, а невръстни деца, някои от които още си смучат палците.

„Опера за бебоци” навърши 7 години от създаването си в средата на януари. Репертоарът, който подбират артистите за малчуганите, се обогатява непрестанно. Всяка седмица развълнувани майки и татковци водят своите наследници на представления, адаптирани за деца. Мерките за безопасност по време на Covid-19 се спазват стриктно, като възрастните са през цялото време са с маски, а само 30% от местата са запълнени. Малчуганите слушат любимия евъргрийн „Зайченцето бяло” редом до творбите на класически композитори от цяла Европа.

Идеята да има опера за деца съществува в редица страни като Англия, Австралия, САЩ, Канада и много други. А в известната сграда на операта в Сидни три пъти годишно има дори балове за бебета.

Представления за деца се играят също и в театрите. Столичният куклен театър разполага с две зали, в които почти ежедневно се поставят пиеси за невръстните зрители. От „Малкия Мук”, през „Трите прасенца”, до „Кой има магарешки уши?”, в които актьорите не спират да се раздават на сцената. И повярвайте – аплодисментите и детският смях не стихват, а възрастните навярно се усмихват тайно под своите маски. Обменът на култура за бебета тече ежемесечно между държавните куклени театри в София, Видин, Стара Загора и други градове. Представления за деца се играят също и в Младежкия театър в столицата, където родителите и техните наследници могат да гледат мюзикъли.  

Подобни събития за малчуганите се случват и в по-тесен кръг. Всяка седмица музикалният педагог Мария Момирова свири на пиано и пее любимата песен „Зеленчуци, който не яде” на съвсем малки дечица. Тя е създател на първата музикална бебешка работилница „Прощъпулник” през далечната 1998 г. Мария взима идеята от подобна инициатива в Лондон, докато живее там. Срещата с музиката за детето се случва още от момента преди да се роди. Бебето слуша гласа на майка си, докато тя го носи в себе си и този глас става любим за бъдещия човек, напомня Мария и насърчава родителите да слушат стойностна музика, независимо дали жанрът е класика, джаз или поп.

Срещата с произведения на изкуството, няма как да не признаем, обогатява емоционалното ни състояние. И именно във времена на изпитание нуждата от вътрешен баланс е още по-голяма.  

Автор: Емануела Миланова

 

Гурме в пликче, или как вирусът промени кухнята и навиците ни