Изкуство

Представления и забавления за най-малките. Къде можем да ги водим?

Култура за най-малките

Културният живот у нас, а и по целия свят, едва крепи своето съществуване през последната година. И ако за мнозина това сега не е на дневен ред, то за човечеството като цяло тази реалност е на ръба на трагедията. Защото изкуство се твори, откакто се е зародила цивилизацията. И Джовани Бокачо е писал по време на чумната епидемия в Европа, и Хемингуей е участвал в няколко войни и същевременно е издавал романи, и Микеланджело е създавал скулптури и стенописи във времена на глад и вътрешно-политически борби в Италия… 

Слава богу, има кой да мисли за това или поне в столицата ни. За културата, и то тази, която се отнася за най-малките. В една зала на последния етаж на Софийската опера в определени дни може да се чуе красива мелодия, изсвирена на флейта. Фрагмент от „Вълшебната флейта”. Това всъщност е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. А зрителите на това представление не са изискани хора в костюми и малки шапчици, а невръстни деца, някои от които още си смучат палците.

„Опера за бебоци” навърши 7 години от създаването си в средата на януари. Репертоарът, който подбират артистите за малчуганите, се обогатява непрестанно. Всяка седмица развълнувани майки и татковци водят своите наследници на представления, адаптирани за деца. Мерките за безопасност по време на Covid-19 се спазват стриктно, като възрастните са през цялото време са с маски, а само 30% от местата са запълнени. Малчуганите слушат любимия евъргрийн „Зайченцето бяло” редом до творбите на класически композитори от цяла Европа.

Идеята да има опера за деца съществува в редица страни като Англия, Австралия, САЩ, Канада и много други. А в известната сграда на операта в Сидни три пъти годишно има дори балове за бебета.

Представления за деца се играят също и в театрите. Столичният куклен театър разполага с две зали, в които почти ежедневно се поставят пиеси за невръстните зрители. От „Малкия Мук”, през „Трите прасенца”, до „Кой има магарешки уши?”, в които актьорите не спират да се раздават на сцената. И повярвайте – аплодисментите и детският смях не стихват, а възрастните навярно се усмихват тайно под своите маски. Обменът на култура за бебета тече ежемесечно между държавните куклени театри в София, Видин, Стара Загора и други градове. Представления за деца се играят също и в Младежкия театър в столицата, където родителите и техните наследници могат да гледат мюзикъли.  

Подобни събития за малчуганите се случват и в по-тесен кръг. Всяка седмица музикалният педагог Мария Момирова свири на пиано и пее любимата песен „Зеленчуци, който не яде” на съвсем малки дечица. Тя е създател на първата музикална бебешка работилница „Прощъпулник” през далечната 1998 г. Мария взима идеята от подобна инициатива в Лондон, докато живее там. Срещата с музиката за детето се случва още от момента преди да се роди. Бебето слуша гласа на майка си, докато тя го носи в себе си и този глас става любим за бъдещия човек, напомня Мария и насърчава родителите да слушат стойностна музика, независимо дали жанрът е класика, джаз или поп.

Срещата с произведения на изкуството, няма как да не признаем, обогатява емоционалното ни състояние. И именно във времена на изпитание нуждата от вътрешен баланс е още по-голяма.  

Автор: Емануела Миланова

 

Гурме в пликче, или как вирусът промени кухнята и навиците ни