ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Прекрасният свят на Луис Армстронг

Прекрасният свят на Луис Армстронг

Снимка: AFP

Луис Армстронг е един от най-разпознаваемите музиканти в световната музикална история – дрезгавият глас, солата с тромпет и безкрайните импровизации бележат развитието на музиката завинаги. Именно той преправя път на джаза към световните сцени – от характерно локално звучене, родено в затънтените барове по бреговете на Ню Орлиънс, с тромпета на Армстронг джазът обикаля всички космополитни клубове в САЩ, а по-късно завладява и целия свят.

По пътя към величието

Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 г. в люлката на джаза Ню Орлиънс. Семейството му е бедно потомство на роби, а само няколко седмици след раждането на Луис баща му изоставя родния дом. Отглежда го баба му, защото майката заживява в друг „по-атрактивен“ квартал, където вероятно проституира. Музикантът коментира детските си години с усмивка: „Имах куп доведени бащи. Всъщност всеки, включително и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е баща“. Още като дете получава различни прякори заради голямата си уста – Гейтмаут (от англ.: уста порта), Дипърмаут (от англ.: уста черпак), а по-късно и Сачълмаут (от англ.: уста чанта), откъдето идва и прякорът, останал му за цял живот –  Сачмо. Момчето израства на улицата, която в началото на 20 век е опасна и пълна с насилие. В новогодишната нощ на 1913 г. Луис стреля във въздуха с пистолета на дядо си, заради което е арестуван и изпратен в поправителен дом. Там се среща не само с дисциплината, но и с музиката и дори става член на училищния оркестър.

През 1918 г. тромбонистът Кид Ори, един от утвърдените музиканти в града, го взема като корнетист в своя оркестър и така започва пътят му на професионален музикант. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг формации, като най-често замества корнетистите им. Дори и като част от група, стилът на Армстронг започва да се изгражда и да изпъква над останалите – свиренето му е динамично и изключително бързо, разчупва фразите, без да нарушава целостта на мелодията и дори прави импровизации в нея. Накрая Ню Орлиънс става тесен за огромния му талант.

Ах, този джаз

През 1922 г. Армстронг се мести в Чикаго, където свири в „Креол Джаз Бенд“. С бенда прави първите си професионални записи. През 1925 г. става лидер на петчленната група „Хот Файв“ (или "Горещата петорка"), която по-късно нараства до седморка. С тях музикантът прави 60 студийни записа на джаз пиеси за по-малко от три години. Тези пиеси са основополагащи за джаза и я издигат от „кръчмарска“ музика до висша форма на изкуство. Нещо повече – формацията е революционна, защото досега джазът винаги е бил колективен жанр, в който свирят едновременно. Луис Армстронг обаче разбива този стереотип и става първият солов инструменталист. Тогава заменя и корнета с тромпет.

В същия период започва да редува инструменталните партии с вокали. Гласът му е особено впечатляващ и запомнящ се, защото наподобява ръмжене и контрастира със звънкото звучене на тромпета. През годините той оперира гласните си струни с надеждата да промени дрезгавината на гласа си, но интервенцията го прави още по-дрезгав.  Впуска се в смели музикални експерименти и все по-често променя мелодиите в движение, а думите заменя само със срички. Освен в соловите изпълнения, Армстронг е пионер в сричковото пеене. След него и двата елемента се превръщат в неизменна част от джаза. На сцената той не просто прави музика, а шоу – пуска шеги, разговаря с публиката, иронизира се. Той е вдъхновение за емблематични певци като Били Холидей, Ела Фицджералд, Франк Синатра, а мъжественото му звучене го събира на сцената с нежните вокали на Ела и Барбара Стрейзънд.

През 1929 г. представя песента Ain't Misbehavin, която става първият му голям хит. През 1932 г. прави турне в Европа и прекарва следващите години в непрестанно пътуване. Обикаля САЩ няколко пъти, след което свири отново в Европа – Англия, Норвегия, Швейцария и Холандия. Още приживе той е признат за най-великият джазмен. "Това, което свирим, е животът", казва самият музикант. 

Наследството                        

Армстронг се превръща във феномен и обогатява джаза в продължение на десетилетия. Сред най-известните му песни са What a Wonderful World, Hello, Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и легендарните му дуети с Ела Фицджералд – Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и др. Той се снима и в над 40 филма, а в медийният му образ е на човек с невероятно чувство за хумор. Демонстрира го във всяко свое интервю и приема дори хапливите въпроси с усмивка. Музикантът има и голям принос към укрепването на междурасовите отношения в САЩ. Кариерата му е белязана и от множество расистки прояви, които не стихват дори и към края на професионалния му път, но за тях той говори с насмешка. Въпреки това е той е първият чернокож, за когото се отварят вратите на „белите“ клубове, първият чернокож, когото обявяват като „специален участник“ в холивудски филм (за ролята му в Pennies from Heaven), първият чернокож джаз музикант, който пише автобиография, първият чернокож, който води национално радио шоу, първият чернокож, който намира място сред американския елит на шоубизнеса.

Армстронг умира от сърдечен удар в съня си на 6 юли 1971 г., месец преди да навърши 70 години. На поклонението му присъстват гости от цял свят, които, независимо от произхода, цвета и социалното си положение, застават рамо до рамо, за да изпратят Сачмо на последното му пътуване. Защото пред големия талант всички са равни.

"Струва ми се, че светът не е лош, лошо е това, което ние му правим. Всичко, което казвам е 
вижте какъв прекрасен свят може да бъде, ако му дадем шанс. Любов, бейби, любов! Това е тайната!" 

 

Цяло лято в София ще се слуша джаз

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...