В центъра на София, буквално на няколко крачки една от друга, в момента има две изложби, които не са за изпускане – на Светлин Русев и на Златю Бояджиев.
Светлин Русев, един от най-монументалните (и не само по размера на творбите си) съвременни художници, отбелязва петдесет години творческа дейност с ретроспективна изложба в специално построена шатра на площада пред Народния театър. Отвътре шатрата е направена като истинска галерия, с тапицирани стени и под, които поглъщат шума и със специално осветление. На портретите са някои от най-забележителните българи, съвременници на художника – Ванга, Нешка Робева, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Константин Илиев и още. Винаги съм мислела за Светлин Русев като за автор на огромни моно-картини, които са в еднаква степен въздействащи и потискащи, но се оказа, че в началото на кариерата си той е рисувал и в съвсем друга гама, че има емоционални и вълнуващи рисунки на съвсем обикновени хора, а също и мънички портрети, съвършени до последния детайл. Изобщо най-хубавото на ретроспективните изложби е това, че напълно потапят зрителя в света на художника и дори за съвсем чуждите на изкуството хора става ясна историята и посланието. От огромните букети в залата, многобройните посетители и абсолютно живите очи на портретите, става ясно кой е художникът и какво е мястото му в родната култура. Това личи и по местоположението на самата изложба, отделен въпрос е дали е уместно да се заема центъра на София с подобна конструкция, но тъжната истина е, че няма изложбена зала, която би побрала тази експозиция.
Само на няколко метра, в Софийската градска художествена галерия е изложбата, посветена на 110 години от рождението на Златю Бояджиев. За него е напълно излишно да се разказва, в случая интересното е това, че са донесени негови картини от цялата страна и наистина може най-подробно да се проследи творчеството му. От първите му картини, нарисувани като икони, перфектни и сякаш излъчващи светлина, до по-късните след инсулта, рисувани с лявата ръка, на които личи всяка мазка на четката – точно те са най-познатите му произведения. Освен това в малката зала на галерията са представени негови картини заедно с двамата му най-близки колеги и приятели – Васил Бараков и Давид Перец – тримата наречени „Бараците“.
И понеже за изкуството, както и за много други неща, дежурният аргумент е, че е скъпо и затова непопулярно и недостъпно – и двете изложби са безплатни. Необходимо е само малко любопитство и нужда от нещо различно – прекрасното е на една ръка разстояние.
