Зад това дълго заглавие се крие пиесата „Чудаци“ на Максим Горки – един много чеховски текст, написан в началото на миналия век, но все още абсолютно разбираем и на места много смешен, по което веднага си личи добрата драматургия. [[more]] Някъде „на село“ за лятото са се събрали група граждани, обединени от многото свободно време и нищоправенето. В дългите часове на чай, карти или разходки из горичката се раждат приятелства, флиртове и драми. В центъра са писателят Константин Мастаков (Дарин Ангелов) и съпругата му Елена (Илиана Коджабашева) – той влюбчив и лекомислен, тя сериозна и бранеща семейството си с всички средства. Константин флиртува с всяка жена наоколо, искрен и очарователен в своя абсолютен егоизъм, а Елена потушава последствията печална и целеустремена като проповедник.
Наоколо са и Потехин и синът му. Марин Янев в ролята на бащата е страхотно убедителен – едновременно мъдър, циничен, трогателен и все пак леко неприятен. Останалите образи в пиесата се появяват и изчезват ангажирани в своите дребни житейски драми, които на фона на лятното безбрежие придобиват хиперболизирана важност. Сред съседите особено се откроява симпатичната Зина – София Бобчева е в стихията си в тази интересна и многолика роля. Също толкова впечатляваща е и Параскева Джукелова в ролята на Олга – кокетна, вече не в първа младост, отчаяно опитваща се да повярва в чувствата на Константин. Разговорите между Елена и Олга са едни от най-добрите сцени в пиесата.
Всъщност в тази история не се случва нищо повече от емоционално, умно говорене за живота, което в застоялото и душно лятно безвремие неусетно ескалира във фарс или в трагедия. Или и в двете.
Народният театър е именно мястото, където трябва да се срещаме с класиката, и специално тази среща с пиесата на Горки е много емоционална и приятна.
