ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Премиерата на "Class" в Театър 199: Да плачеш от красота

Премиерата на "Class" в Театър 199: Да плачеш от красота

Представление от най-висока класа и безупречно избрана първа премиера за сезона в любимия ми софийски театър. Впрочем заглавието означава учебен клас, а не класа, но в случая двусмислеността на превода е напълно уместна.

Пиесата на Чарлз Еверед е много добре приета от критиците и публиката в САЩ, а постановката в България е и първата в Европа. Преводът е на Харалампи Аничкин, постановката е на Владимир Пенев и тяхната безупречна работа е предпоставка за двете страхотни актьорски изпълнения – Юлиян Вергов в ролята на Елиът и Мила Люцканова в ролята на Сара. Елиът е най-добрият учител по актьорско майсторство в Ню Йорк. Той отдавна се е отказал от сцената, животът му минава в преподаване и там Елиът е в стихията си – язвителен, безмилостен, дистанциран. Когато младата Сара идва при него с молба за частни уроци, той така и не разпознава от пръв поглед една от големите млади звезди на Холивуд. Сара е успяла и богата, но актьорският й опит е далече от истинските емоции. Почти толкова далече от тях е и животът й. Елиът ще трябва да я научи на много неща, но преди това ще си спомни мъчително бавно и трудно какво е да не си равнодушен и да обичаш някого.

Преображението на Юлиян Вергов на сцената е толкова впечатляващо, че тази роля изглежда сякаш писана специално за него. И понеже ми стана любопитно, изгледах няколко откъса от оригиналната пиеса и българската постановка определено е по-добра.

Единствената значителна разлика е тази, че в оригинала в даден момент Елиът обяснява на Сара директно, че е гей и че с това са свързани обстоятелствата около печалния край на актьорската му кариера. В българския вариант на зрителя са спестени тези подробности и е оставен само мъгляв намек, така или иначе неразбираем за непросветените. Мисля, че изкуството е най-добрата платформа за възпитаване на толерантност и подобни редакции са обидно подценяващи публиката.

След края на представлението видях разплакани хора, а това много рядко се случва в театъра. А всъщност нима има нещо по-хубаво от това да плачеш от красота? Това е такъв театър – отидете и го преживейте.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...