Пред този спектакъл стоят очаквания, които се извисяват като огромна планина – романът на Мери Шели, разказващ за едно от знаковите чудовища в световната литература; постановката на Дани Бойл в Националния театър в Лондон с Бенедикт Къмбърбач и Джони Лий Милър в главните роли и не на последно място, високата летва на предишния спектакъл на Стайко Мурджев, „Еквус“. Почти чудо е, но всъщност „Франкенщайн“ не разочарова в нито едно отношение. [[more]] Британската критика пише с гордост, че спектакълът на Дани Бойл има начало, което е най-добрата откриваща сцена на сезона. За родния „Франкенщайн“ може да се каже абсолютно същото. При това сценографията в театър „София“ е решена по напълно различен начин от английския първообраз, но ефектът е същият – изключително впечатляващо визуално, плашещо, красиво и обещаващо начало (сценография и костюми: Марина Райчинова).
Пиесата на Ник Диър ползва за първообраз романа на Мери Шели, но разказва историята по различен начин. Стайко Мурджев, на свой ред, интерпретира противоборството между гениалния и маниакален учен Виктор Франкенщайн и създаденото от него същество в контекста на страха от „другия“, неприемането на различните и абсолютния егоизъм на обсебения от себе си разум. В този смисъл двамата герои на сцената са напълно огледални – те са ерудирани и маниакално себични далеч отвъд границите на човешкото. Решението на Дани Бойл да разменя двамата актьори в главните роли изглежда напълно оправдано.
В постановката на Стайко Мурджев създанието е Калин Врачански. И дали защото злодеите в изкуството винаги изглеждат по-енигматични и са по-интересни за интерпретация, или просто защото ролята изисква пълна физическа и емоционална всеотдайност, но това изпълнение доминира над всички останали в спектакъла. Историята е разказана в черно-бяло, не само визуално. Текстът има своите върхове и спадове, но в крайна сметка и самото създание на Франкенщайн е съшито от различни части и никаква хомогенност не може да се очаква. При това говорим за класическа история, която изисква дълги изречения и сложни думи.
Поднесен с достатъчно голяма интензивност на думите и действията, премерен във времето и емоциите, впечатляващ визуално и добре изигран, „Франкенщайн“ определено е сред задължителните постановки за сезона.
