ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Премиерата на „Иначе казано“ в Младежкия театър

Премиерата на „Иначе казано“ в Младежкия театър

Младежки театър "Николай Бинев"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Последната премиера на Младежкия театър през 2018 е пиеса на Флориан Зелер, авторът на „Бащата“ – представлението в Народния театър, за което говорят всички. Преводът е отново на Снежина Русинова-Здравкова, но жанрът е противоположен – колкото „Бащата“ е разтърсваща драма, толкова „Иначе казано“ е лековата и непретенциозна комедия. Ако нещо свързва двете произведения на Зелер, то това е очевидният му интерес към невидимите пластове в отношенията между хората и недоизказаните мотиви зад действията им.

В „Бащата“ всичко това се отгатва в мълчанията и жестовете, в пестеливите думи и повтарящи се реплики на великолепния Владимир Пенев и партньорите му на сцената. В „Иначе казано“ всичко е казано – буквално и на глас. Героите на пиесата се обръщат директно към публиката и споделят тайните си мисли, докато другият насреща замръзва в статична поза. Отначало това е забавно, но след това почва да омръзва, а и сюжетът не е дотам сложен, че да не можем да се досетим и сами кой какво си мисли.

Даниел и Патрик са стари приятели, мъже на средна възраст, отдавна семейни и улегнали. Съпругите им също са близки приятелки. Един ден Патрик внезапно напуска жена си заради много по-младата Ема. В тези случаи приятелските семейства са в неизгодната позиция да заемат нечия страна и Даниел избира страната на Патрик. Една вечер той и Ема идват на вечеря. Ема е млада, очарователна и дългокрака, тя се смее непрекъснато, флиртува открито и Даниел неизбежно започва да се пита дали всъщност в живота няма нещо повече от това да си отдавна омъжен досадник на средна възраст. 

В ролите са Георги Кадурин като Даниел, който играе ролята си с лекота, дори някак небрежно, Мариана Миланова в ролята на съпругата му Изабел, Веселин Калановски като Патрик и чудесната Рая Пеева в ролята на Ема. Не зная дали заради баналния сюжет или заради стандартните типажи, но актьорите на сцената през повечето време изглеждат точно сякаш „играят“ героите си, а не все едно са самите те. Жалко, защото и четиримата са много симпатични и точно на мястото си.

Впрочем може би това не е недостатък на родните актьори. Пиесата е екранизирана като филм с Даниел Отьой, на който самият той е режисьор, и оценките за филма са повече от пестеливи. И въпреки че Флориан Зелер е истинска звезда в театъра в Европа, точно това му произведение трудно може да отговори на въпроса защо.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...