Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Премиерата на „Иначе казано“ в Младежкия театър

Премиерата на „Иначе казано“ в Младежкия театър

Младежки театър "Николай Бинев"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Последната премиера на Младежкия театър през 2018 е пиеса на Флориан Зелер, авторът на „Бащата“ – представлението в Народния театър, за което говорят всички. Преводът е отново на Снежина Русинова-Здравкова, но жанрът е противоположен – колкото „Бащата“ е разтърсваща драма, толкова „Иначе казано“ е лековата и непретенциозна комедия. Ако нещо свързва двете произведения на Зелер, то това е очевидният му интерес към невидимите пластове в отношенията между хората и недоизказаните мотиви зад действията им.

В „Бащата“ всичко това се отгатва в мълчанията и жестовете, в пестеливите думи и повтарящи се реплики на великолепния Владимир Пенев и партньорите му на сцената. В „Иначе казано“ всичко е казано – буквално и на глас. Героите на пиесата се обръщат директно към публиката и споделят тайните си мисли, докато другият насреща замръзва в статична поза. Отначало това е забавно, но след това почва да омръзва, а и сюжетът не е дотам сложен, че да не можем да се досетим и сами кой какво си мисли.

Даниел и Патрик са стари приятели, мъже на средна възраст, отдавна семейни и улегнали. Съпругите им също са близки приятелки. Един ден Патрик внезапно напуска жена си заради много по-младата Ема. В тези случаи приятелските семейства са в неизгодната позиция да заемат нечия страна и Даниел избира страната на Патрик. Една вечер той и Ема идват на вечеря. Ема е млада, очарователна и дългокрака, тя се смее непрекъснато, флиртува открито и Даниел неизбежно започва да се пита дали всъщност в живота няма нещо повече от това да си отдавна омъжен досадник на средна възраст. 

В ролите са Георги Кадурин като Даниел, който играе ролята си с лекота, дори някак небрежно, Мариана Миланова в ролята на съпругата му Изабел, Веселин Калановски като Патрик и чудесната Рая Пеева в ролята на Ема. Не зная дали заради баналния сюжет или заради стандартните типажи, но актьорите на сцената през повечето време изглеждат точно сякаш „играят“ героите си, а не все едно са самите те. Жалко, защото и четиримата са много симпатични и точно на мястото си.

Впрочем може би това не е недостатък на родните актьори. Пиесата е екранизирана като филм с Даниел Отьой, на който самият той е режисьор, и оценките за филма са повече от пестеливи. И въпреки че Флориан Зелер е истинска звезда в театъра в Европа, точно това му произведение трудно може да отговори на въпроса защо.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...