[[more]] Една красива жена с мозък, мечти и амбиции в САЩ през 1939 г. На каква съдба може да се надява тя? Може би на такава: първо, да си намери богат мъж и да го очарова дотолкова, че той да сбъдне мечтите й; после, когато горчивата действителност на брака без любов стане ежедневие, да се опита да извоюва своята свобода с хитруване, изнудване и инат; и накрая, да осигури поне на дъщеря си онова, което сама не е имала, за да разбере, че никой на този свят не я обича, и да остане сама, богата и отчаяна.
В общи линии най-разпространената представа за жените, които налагат волята си на мъжете, е че са безмилостни кучки. Е, ако това е така, то в пиесата на Лилиан Хелман имаме описан образцов екземпляр.
Теодора Духовникова като Регина е изключителна. Тя успява да покаже отчаянието и разбитите илюзии на героинята си така добре, че през повечето време е по-скоро симпатична на зрителите. Ролята на Регина е легенда в театъра и е играна през годините от Елизабет Тейлър, Стокард Ченинг и Лора Лини. Мисля, че родната интерпретация се нарежда достойно до тези имена.
Лилиан Хелман признава, че тази нейна най-знаменита пиеса, екранизирана през 1941 г. с Бет Дейвис в главната роля, е силно автобиографична и е писана дълго и мъчително. Наистина историята на семейство Хюбърд изглежда доста реална. Двамата братя Хюбърд (в ролите Христо Петков и Дарин Ангелов) и сестрата Регина са изправени пред най-големия шанс в живота си – да забогатеят бързо чрез построяване на фабрика за памук в наследствената им плантация. За целта те трябва само да съберат първоначалния капитал и да го занесат на съдружника си в Чикаго. Съпругът на Регина е банкер и на пръв поглед за нея проблемът с парите е най-малък, но всъщност нищо в семейство Хюбърдови не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Всеки от тримата е готов на всичко, за да получи своя дял и да прецака другите двама.
Отлична актьорска игра, като Ани Пападопулу в ролята на деликатната и смачкана от съпруга си Бърди е забележителна. Изобщо пиеса като тази предоставя на актьорите много големи възможности за изява като герои с трудни характери, сериозни конфликти и умни реплики. Всеки един на сцената наистина дава максимума от себе си – освен вече изброените участват и чудесният Иван Юруков, Цветан Алексиев, Цветомира Даскалова и съвсем младите Радина Боршош и Марин Рангелов. Режисьор е Бина Харалампиева, която седеше до мен в залата и гледаше своите актьори с най-голяма концентрация и огромно удоволствие. Напълно заслужено – „Лисичета“ е класика, която има своето място на сцената на Народния театър. Образцово представление.
