ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Приказка за любовта без давност и необятното въображение

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Хората се влюбват, без да мислят за това колко ще трае любовта им, тогава какво значение има колко ще трае изкуството“ – това казвала Доротея Танинг по повод творбите си от текстил, които критиците намирали за твърде нетрайни.

Доротея очевидно наистина вярвала в тази максима, любимият й Макс Ернст бил 20 години по-възрастен от нея и тя не само станала последното и най-силно вдъхновение в живота му, но и го надживяла с цяла епоха. Родена на 25 август 1910 година, Доротея Танинг живяла 101 години.

В момента в "Тейт модърн" има голяма ретроспективна изложба на нейното творчество и тя дава възможност да се видят много от творбите, създадени през близо 70-годишната й кариера, както и да се оцени почти необятното й въображение като артист и художник. Освен живописните платна, които са много впечатляващи и крият в себе си безброй сюжети, на изложбата са представени и някои от произведенията от текстил на Танинг, включително цялата инсталация „Стая 202“. Тя започва да шие на обикновената си машина "Сингер" по времето, когато с Макс Ернст се местят в Сейян и ремонтите се проточват прекалено дълго, така че тя не може да рисува, но просто има нужда да прави нещо с ръцете си и с образите в главата си.

Историята на Макс Ернст и Доротея започва с тази картина:

Иронично, но Макс е помолен от тогавашната си съпруга, Пеги Гугенхайм, да види картината и да й даде оценка. Макс Ернст е силно впечатлен – и от картината, и от модела. Оказва се, че това е автопортрет на художничката Доротея Танинг и скоро тя става четвъртата и последна съпруга на художника. Ето ги двамата, снимани от Ървин Пен:

Доротея била хубава и елегантна жена с кротко изражение. Толкова по-стряскащи са картините й. Тя станала част от движението на сюрреализма още преди да се запознае с Ернст, но безспорно неговото влияние е решаващо за оформяне на стила й. На мен лично нейните картини ми харесват много повече от неговите, може би заради напълно женските мотиви и иронията – в своите съновидения и кошмари Доротея Танинг вплита образи на цветя, любимите си кучета, преплетени тела с напълно човешки пропорции и никога нищо не е прекалено страшно. Сюжетите й са двусмислени и по-често много красиви. Най-известната й картина, записана в историята на изкуството на 20-ти век, е тази:

Цветята изобщо имат важно място в творчеството й. Любимите й са маковете, но и в натюрмортите с макове на заден план се виждат човешки тела в прегръдка. За малко щях да пропусна този фон и се върнах да проверя всички картини отначало, защото в много от тях има такива на пръв поглед невидими елементи.

Инсталацията „Стая 202“ също е свързана с маковете – така се казва измисленият хотел, в който е стаята. Номерът е препратка към детска песничка, която Танинг помни от малка, за годеницата на гангстер Кити Кейн, която седи затворена в стая 202. Едновременно зловеща и комична, стаята е един от най-големите проекти на художничката.

Забележително е, че в последните години галериите обърнаха погледа си към жените художнички и на преден план започнаха да излизат страхотно талантливи дами от всички епохи. Избрах си да видя изложбата на Доротея Танинг пред тази на Пиер Бонар в същата галерия и мисля, че не сгреших – настроението, емоциите и погледа й върху света ми допаднаха много. Дори без да си даваме сметка, имаме нужда от повече женско изкуство.


Кои са изложбите на 2019-а?

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...