Изкуство

Приказка за любовта без давност и необятното въображение

Какво значение има колко ще трае изкуството.

„Хората се влюбват, без да мислят за това колко ще трае любовта им, тогава какво значение има колко ще трае изкуството“ – това казвала Доротея Танинг по повод творбите си от текстил, които критиците намирали за твърде нетрайни.

Доротея очевидно наистина вярвала в тази максима, любимият й Макс Ернст бил 20 години по-възрастен от нея и тя не само станала последното и най-силно вдъхновение в живота му, но и го надживяла с цяла епоха. Родена на 25 август 1910 година, Доротея Танинг живяла 101 години.

В момента в "Тейт модърн" има голяма ретроспективна изложба на нейното творчество и тя дава възможност да се видят много от творбите, създадени през близо 70-годишната й кариера, както и да се оцени почти необятното й въображение като артист и художник. Освен живописните платна, които са много впечатляващи и крият в себе си безброй сюжети, на изложбата са представени и някои от произведенията от текстил на Танинг, включително цялата инсталация „Стая 202“. Тя започва да шие на обикновената си машина "Сингер" по времето, когато с Макс Ернст се местят в Сейян и ремонтите се проточват прекалено дълго, така че тя не може да рисува, но просто има нужда да прави нещо с ръцете си и с образите в главата си.

Историята на Макс Ернст и Доротея започва с тази картина:

Иронично, но Макс е помолен от тогавашната си съпруга, Пеги Гугенхайм, да види картината и да й даде оценка. Макс Ернст е силно впечатлен – и от картината, и от модела. Оказва се, че това е автопортрет на художничката Доротея Танинг и скоро тя става четвъртата и последна съпруга на художника. Ето ги двамата, снимани от Ървин Пен:

Доротея била хубава и елегантна жена с кротко изражение. Толкова по-стряскащи са картините й. Тя станала част от движението на сюрреализма още преди да се запознае с Ернст, но безспорно неговото влияние е решаващо за оформяне на стила й. На мен лично нейните картини ми харесват много повече от неговите, може би заради напълно женските мотиви и иронията – в своите съновидения и кошмари Доротея Танинг вплита образи на цветя, любимите си кучета, преплетени тела с напълно човешки пропорции и никога нищо не е прекалено страшно. Сюжетите й са двусмислени и по-често много красиви. Най-известната й картина, записана в историята на изкуството на 20-ти век, е тази:

Цветята изобщо имат важно място в творчеството й. Любимите й са маковете, но и в натюрмортите с макове на заден план се виждат човешки тела в прегръдка. За малко щях да пропусна този фон и се върнах да проверя всички картини отначало, защото в много от тях има такива на пръв поглед невидими елементи.

Инсталацията „Стая 202“ също е свързана с маковете – така се казва измисленият хотел, в който е стаята. Номерът е препратка към детска песничка, която Танинг помни от малка, за годеницата на гангстер Кити Кейн, която седи затворена в стая 202. Едновременно зловеща и комична, стаята е един от най-големите проекти на художничката.

Забележително е, че в последните години галериите обърнаха погледа си към жените художнички и на преден план започнаха да излизат страхотно талантливи дами от всички епохи. Избрах си да видя изложбата на Доротея Танинг пред тази на Пиер Бонар в същата галерия и мисля, че не сгреших – настроението, емоциите и погледа й върху света ми допаднаха много. Дори без да си даваме сметка, имаме нужда от повече женско изкуство.


Кои са изложбите на 2019-а?