Изкуство

Приказка за желанията, вричането и мечтите

Вотиви или оброци са малки дарове за светците, натоварени с благодарност, молба или желание.

Чух думата вотиви за първи път съвсем скоро, но малките метални предмети, които се наричат така, съм виждала много пъти, без никога да се замислям как се казват и за какво служат. Наречени с българската дума "оброци" (вотиви е латинското наименование), това са малки дарове за светците, натоварени с благодарност, молба или желание. Най-често, разбира се, за здраве или дете.

Вероятно сте виждали подобни малки предмети около иконите в църквите или в музеите – ритуалът да се поставят вотиви в църквата или до домашната икона е много древен и възхожда още към дохристиянските жертвоприношения. След това дедите ни започнали да изобразяват желанията си в малки метални форми – често сребърни или златни – и да ги даряват на Богородица или съответните светци с молба и надежда.

Националният етнографски музей е събрал вотиви от цяла България. Повечето са много интересни, както и историите, свързани с тях. Освен традиционните вотиви за здраве, дом и плодородие, има например такива, свързани с придобиване на определена професия или с желание детето да се образова и да се изучи – фигурки с книжка, които са от музея на Бачковския манастир. Заболяванията на различни органи си имат свои вотиви, доста грамотно изработени от медицинска гледна точка, а желанието за рожба е във формата на малка люлчица. [[more]] След идването на комунистическата власт сребърните вотиви от църквите биват конфискувани и, за да ги запазят, свещениците ги раздават на семействата в съответните населени места. Самият обичай да се изработват вотиви обаче изчезва по нашите земи още по-рано, в началото на миналия век. Днес тази традиция съществува само в отделни райони.

Д-р Иглика Мишкова, кураторът на изложбата, ни разказа, че в едно странджанско село църквата все още пази магическа люлка, която се дава за 24 часа на жени, които искат да заченат и, както изглежда, наистина помага. Пак в Странджа съществувала традиция на детските шапчици да се зашива вотив във форма на оченце, заедно с костица от прилеп, за да прилепва към детето само добро и да го закрилят светците.

Вотивите съществуват и в Испания, Португалия и Гърция, като в Атина музеят "Бенаки" има цял раздел, посветен на вотивите, а самата традиция е още жива и действаща.

Изложбата в Националния етнографски музей ще бъде отворена до февруари следващата година – вижте я, всеки малък предмет в нея е магически.