Изкуство

Приказка за живота и италианското кино

Италианците имат нужда да живеят, да мечтаят, да се радват, да бъдат свободни и само за няколко години махалото се люшва толкова силно, че страната, депресирана и безперспективна, неусетно навлиза в златните години на Dolce Vita.

Приказка за живота и италианското кино

Вдъхновени от новия аромат на Avon - Viva La Vita, който е апотеоз на италианския начин на живот, написахме няколко статии, които отново да ни припомнят защо толкова обичаме Италия и всичко италианско. 

Италия в средата на XX век. Двайсет години фашизъм и войната са съсипали напълно това райско кътче. Животът обаче както винаги си проправя път там, където има воля за борба, и започва отново. Италианците имат нужда да живеят, да мечтаят, да се радват, да бъдат свободни и само за няколко години махалото се люшва толкова силно, че страната, депресирана и безперспективна, неусетно навлиза в златните години на Dolce Vita.

[[quote:0]]

Dolce Vita е пробуждането на онова чувство, че животът е хубаво нещо, което трябва да се живее страстно и сега. Че трябва да се празнува, дори когато е тежък. Че простичките неща – изгревът, залезът, морето, малките удоволствия като храната и виното или големите като красотата на природата и изкуството, модата, любовта и дори страданието, са есенциите, които го правят прекрасен!

"Сладък живот" (1960) на реж. Федерико Фелини.
Марчело Мастрояни и Анита Екберг. Фонтанът Треви, Рим. 

Благодарение на това вълнение за Италия се отваря един културен исторически прозорец от две-три десетилетия, които са от най-креативните, плодотворните и престижните в историята на модата, музиката и, разбира се, киното. В тези десетилетия италианското кино дава на света огромни имена и шедьоври, Чинечитà се превръща в европейския Холивуд и през годините Италия донася 14 награди "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм (повече от всяка друга държава), 12 награди "Златна палма" и много други отличия, а ехото се чува много силно и зад Желязната завеса.

Каква е тайната? Малка. Италианското кино не пътува в дълбокия Космос – то разказва истории за живота на обикновения човек сега и неговата безкрайна способност да обича и да живее живота страстно. А когато лампите в салона светнат, зрителят остава замислен, разчувстван и винаги с научен урок, поука, която да отнесе със себе си в собствения си живот. В кръвта на италианците е и обожанието на Италия, която е не просто сцена, а и главен герой във филмите – не им е нужно нищо друго освен тяхното paese, което силно вярват, че е най-красивото на Земята.

"Пътуване в Италия" (1954 ) на реж. Роберто Роселини.
Ингрид Бергман и Джордж Сандерс, Помпей. ©Everett Collection

До 60-те години киното е своеобразно оръжие на изкуплението. Режисьори като Лукино Висконти, Виторио Де Сика, Роберто Роселини разказват тежки драматични истории за следвоенна Италия. Груби грозни реалности са показани в техните "Роко и неговите братя", "Улицата", "Крадци на велосипеди", "Пътуване в Италия", а един образ се отличава много ярко – средиземноморската хубавица, символ на италианската неустоимост и красота.

За разлика от холивудските филми по това време обаче, в италианските актриси като София Лорен, Силвана Маняно, Джина Лолобриджида играят живи и задълбочени образи на борещи се знойни и естествено красиви жени от плът и кръв.

"Хляб, любов и фантазия" (1953)
Джина Лолобриджида и Виторио Де Сика
. ©Everett Collection

[[more]] С времето режисьорите спират да ровят в травмите от войната и се обръщат към настоящето за италианците и това, в което те се превръщат. Така се раждат италианските комедии – човешки мънички семпли историйки, развлекателни, но пропити с много сатира. В тях греят звездите на огромни актьори като Уго Тоняци и Валтер Киари. По-късно се появява и жанрът на спагети-уестърна, една метафора на реалността и промените в края на 60-те. Но най-вече идва времето на големите романтици на италианското кино – Антониони и Фелини. Техните "Сладък живот", "Приключението", "Нощи в Калабрия" им печелят огромна популярност, която бележи културно и олицетворява Италия и до ден днешен.

По това време от другата страна на Океана е Мерилин, която задава посоката за София, Джина, Силвана, Анна... и те се превръщат в жени-блян, изкусителки с огромен резонанс по света – меки като коприна коси, обемни прически, силен грим, изразени скули, вежди, черни очни линии, цветни сенки и спирала, а устните са винаги червени. Поколение гениални актьори им партнират – Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, Уго Тоняци, Виторио Гасман, Виторио Де Сика са сред най-известните. 

"Вчера, днес и утре" (1963) на реж. Виторио Де Сика.
София Лорен и Марчело Мастрояни

За италианското кино звездите сякаш се подреждат за десетилетия, но всъщност няма нищо свръхестествено в този успех. Киното е отражение на живота, на хората и техните души. А когато става въпрос за Италия, страстта към живота и мисълта на Достоевски "Красотата ще спаси света" не са просто думи, а начин на живот.

Подбрахме само няколко италиански филма през годините до днес, които смятаме, че човек трябва да види през живота си. Вижте кои са и приятно гледане!