Предварителните очавания на IMDb (оценка 7.3) са, че "Приказката" (не особено добър превод на заглавието от HBO) на Дженифър Фокс (игрален дебют, продуцент и оператор) по нейна книга ще е основен фаворит за "Еми" за телевизионен филм/минисериал и за главна женска роля наред с "Грешницата" и Джесика Бийл. И тъй като имам поглед върху останалите номинации, съм склонен да се съглася с това мнение. Освен всичко друго тежката история явно е и автобиографична.
Дженифър (Лора Дърн/Изабел Нелис като 13-годишна) е признат, утвърден и успешен фотограф, свободна и красива жена към 50-те с безкрайни крака, дълга руса грива и изящни черти. Тя живее с по-младия колега афромариканец Мартин (Комън), широкоплещест симпятага с приятен характер и ненатрапчива любов.
Един ден се обажда запазената, благородно и с достойнство остаряла нейна майка Нети (Елън Бърстин, просто велика и на 86!) и почти разплакана и разстроена ѝ казва, че е намерила стара нейна училищна тетрадка, в която Дженифър е описала... сексуалния си опит с доста по-възрастен мъж. Интересното е, че учителят тогава е казал, че... тя се е възползвала от възрастните!
Дженифър болезнено започва да си припомня. Лятното училище по езда във фермата на мисис Джи (Елизабет Дебики/Франсис Конрой в наши дни), прелестна и съблазнителна британка с къса небрежна прическа и извиращ отвсякъде сексапил, безучастният ѝ, невзрачен и плешив по-възрастен съпруг, нейният широкоплещест, мускулест и възбуждащо сияен и приветлив любовник Бил (Джейсън Ритър/покойният Джон Хърт в настоящето), другите момичета... Всъщност Бил я е прелъстил с лекота и заучени фрази, направил я е своя любовница, а дори е правила и тройки с мисис Джи...
Много умело и мъдро е разнищен целият следващ живот на Дженифър. Тя не се има за жертва, напротив, убедена е, че всичко е станало по нейно желание и с горещото ѝ съгласие, че е била уникална за мъжа, който я е боготворял. Само че е изтикала спомена дълбоко в подсъзнанието, успяла е да постави точка на унизителната и подчинена връзка благодарение на инстинкта си за оцеляване, на 50 години е сама и без деца, продължава да предъвква и да следва клишетата на Бил.
А Бил, известен и уважаван треньор по бягане, е имал явно още доста "уникални" малки момиченца за сексуални партньорки, а в настоящето получава награда за делото на живота си и се оказва, че е женен и има деца въпреки тезите и светогледа си. Неговият образ също не е плосък, повърхностен и едностранчив. Той действително харесва тийнейджърките не заради секса (поне не само), а заради живите им идеали, мечти, чистота и честност, заради възхищението им към него. Но се превръща в поредния манипулативен егоистичен зле остарял лицемер...
Мисис Джи пък е едновременно злодей и жертва - достатъчно опитна и възрастна, за да разбира какво прави, и достатъчно слабохарактерна и порочна, за да му се отдаде. Нети през сълзи се укорява, че в сърцето си е знаела, но не си е позволила да повярва.
Зла и жестока история за самоизмами и дълбоки травми, в която накрая Дженифър не знае какво да каже на 13-годишното си Аз. Достатъчно силна е обаче, за да се изправи срещу Бил и миналото си. А това дава надежда за бъдещето - сурово и трудно, но свободно и без заблуди и илюзии.
