ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Приказката" – история за самоизмами и дълбоки травми

Предварителните очавания на IMDb (оценка 7.3) са, че "Приказката" (не особено добър превод на заглавието от HBO) на Дженифър Фокс (игрален дебют, продуцент и оператор) по нейна книга ще е основен фаворит за "Еми" за телевизионен филм/минисериал и за главна женска роля наред с "Грешницата" и Джесика Бийл. И тъй като имам поглед върху останалите номинации, съм склонен да се съглася с това мнение. Освен всичко друго тежката история явно е и автобиографична.

Дженифър (Лора Дърн/Изабел Нелис като 13-годишна) е признат, утвърден и успешен фотограф, свободна и красива жена към 50-те с безкрайни крака, дълга руса грива и изящни черти. Тя живее с по-младия колега афромариканец Мартин (Комън), широкоплещест симпятага с приятен характер и ненатрапчива любов.

Един ден се обажда запазената, благородно и с достойнство остаряла нейна майка Нети (Елън Бърстин, просто велика и на 86!) и почти разплакана и разстроена ѝ казва, че е намерила стара нейна училищна тетрадка, в която Дженифър е описала... сексуалния си опит с доста по-възрастен мъж. Интересното е, че учителят тогава е казал, че... тя се е възползвала от възрастните!

Дженифър болезнено започва да си припомня. Лятното училище по езда във фермата на мисис Джи (Елизабет Дебики/Франсис Конрой в наши дни), прелестна и съблазнителна британка с къса небрежна прическа и извиращ отвсякъде сексапил, безучастният ѝ, невзрачен и плешив по-възрастен съпруг, нейният широкоплещест, мускулест и възбуждащо сияен и приветлив любовник Бил (Джейсън Ритър/покойният Джон Хърт в настоящето), другите момичета... Всъщност Бил я е прелъстил с лекота и заучени фрази, направил я е своя любовница, а дори е правила и тройки с мисис Джи...

Много умело и мъдро е разнищен целият следващ живот на Дженифър. Тя не се има за жертва, напротив, убедена е, че всичко е станало по нейно желание и с горещото ѝ съгласие, че е била уникална за мъжа, който я е боготворял. Само че е изтикала спомена дълбоко в подсъзнанието, успяла е да постави точка на унизителната и подчинена връзка благодарение на инстинкта си за оцеляване, на 50 години е сама и без деца, продължава да предъвква и да следва клишетата на Бил.

А Бил, известен и уважаван треньор по бягане, е имал явно още доста "уникални" малки момиченца за сексуални партньорки, а в настоящето получава награда за делото на живота си и се оказва, че е женен и има деца въпреки тезите и светогледа си. Неговият образ също не е плосък, повърхностен и едностранчив. Той действително харесва тийнейджърките не заради секса (поне не само), а заради живите им идеали, мечти, чистота и честност, заради възхищението им към него. Но се превръща в поредния манипулативен егоистичен зле остарял лицемер...

Мисис Джи пък е едновременно злодей и жертва - достатъчно опитна и възрастна, за да разбира какво прави, и достатъчно слабохарактерна и порочна, за да му се отдаде. Нети през сълзи се укорява, че в сърцето си е знаела, но не си е позволила да повярва.

Зла и жестока история за самоизмами и дълбоки травми, в която накрая Дженифър не знае какво да каже на 13-годишното си Аз. Достатъчно силна е обаче, за да се изправи срещу Бил и миналото си. А това дава надежда за бъдещето - сурово и трудно, но свободно и без заблуди и илюзии.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.