Случайно по "Синемакс" открих невероятно подценен и пренебрегнат филм от 2014-та, който според мен заслужава да е в десетката на годината. "Приспиване" (малко свободен превод) e първият и засега последен филм на Андрю Левитас, който е известен и възторжено акламиран нюйоркски артист, художник и автор на авангардни пърформанси.
Джонатан (Гарет Хедлунд) е в средата на 20-те си години, снажен и хубав младеж с гъвкава фигура, ленива походка и изваяно, сериозно и сковано лице, все още нереализиран музикант. Прибира се в родния си град неохотно (от Лос Анджелис), защото баща му Робърт (Ричард Дженкинс), отдаден на семейството и децата си преуспял предприемчив бизнесмен, инвеститор, финансов анализатор и адвокат, е на смъртно легло. [[quote:0]]"Той умира от 12 години", смутолевя героят (оттогава му е открит рак и са му давали шест месеца живот), но се отзовава въпреки конфликта между двамата. Синът е отказал да учи в колеж, подсигурен финансово, и е решил да търси изпълнителска кариера, а родителят се е почувствал огорчен, предаден и наранен. Майката Рейчъл (Ан Арчър), нежна, крехка и изящна жена, се опитва да балансира. Сестрата Карън (Джесика Браун Финдли от любимия ми Downtown Abbey), красива изтънчена и веща адвокатка, е в жесток конфликт с брат си, приписвайки му егоизъм, егоцентризъм, безотговорност и нехайство.
Новото е, че Робърт отказва повече да страда (физически, но и психически) и да ангажира най-близките си и на сутринта ще си изключи системите с помощта на внимателния, усърден, компетентен и състрадателен доктор Крайър (Терънс Хауърд). Троснато и враждебно, Джонатан приема решението. Приема го и уплашената, кахърна и печална Рейчъл, но борбената и независима фурия Карън се появява, придружена от полицаи, със забранителна съдебна заповед!
Колорит и доза непредвидимост в тягостната и напрегната атмосфера на взаимни обвинения и обиди внасят устатата и остроумна, директна и безпардонна сестра Кара (носителката на "Оскар" Дженифър Хъдсън) и омъжената бивша голяма любов на Джонатан Емили (Ейми Адамс), бледа насмешлива и елегантна изкусителка. Умиращата въздушна и грациозна тийнейджърка Мередит (Джесика Бърдън) размеква леденото, но всъщност добро и всеотдайно, сърце на Джонатан. Сцената, в която той я целува и я води на нещо като въображаем бал, какъвто тя няма да дочака, гарантират сълзи и сподавено хлипане. А кулминацията е прощаването между умиращия и тълпа шумни и объркано сновящи роднини (там героят разбира, че баща му е платил образованието на далечен братовчед). На всичкото отгоре Робърт дарява парите за благотворителност, пренебрегвайки децата (за Рейчъл остава къщата и малко акции)... [[more]]Винаги се опитваме да припишем като вина на другите своите страхове, комплекси, лутания и провали. Иначе ще се окаже, че не сме толкова добри и талантливи хора. А най-много съгрешаваме спрямо близките си, защото прекарваме с тях живота си. Точно те са за нас опора, тих и закътан пристан, източник на безкрайна и безусловна любов, стига да отговорим със същото и да разтворим душата си, признавайки грешките си.
Когато искаме да задържим близък на този свят против волята му, го правим също от егоизъм - не можем да си представим живота без него, защото самотата и вината ще ни притиснат като огромна планина от угризения и щастливи спомени. Но нямаме право да налагаме мнението и решенията си на изнурен и съсипан от страдание и болка човек, докаран до предела на силите и достойнството си. Решава той, а ние живеем с неговия образ в мислите си, опитвайки се да оправдаем вярата му в нас и да осмислим живота, подарен ни от него...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
